Каджанга — синът на светлината

2

Два дни по-късно ти дремеш на дъното на лодката, когато пронизителен вик те кара да подскочиш. Изправяш се до Ейина, която развълнувано сочи към брега.

— Гледай, Каджанга!

Сред джунглата се издигат руините на полуразрушен каменен храм, покрити с безброй изваяния на фантастични лица. Грабваш веслото и насочваш лодката към брега. Щом дъното се забива в тинята, и тримата нетърпеливо скачате в плитката вода.

Руините са изоставени много отдавна — всичко е обрасло с лиани, на места дърветата са разцепили дебелите каменни стени. Но след като обикаляте наоколо десетина минути, ненадейно откривате утъпкана пътека и тръгвате по нея.

Мини на 30.