Каджанга — синът на светлината

39

За твоя изненада привечер Ейина отново се появява с торбичка храна.

— Глупаво постъпих, Каджанга — изрича тя с наведени очи. — Не биваше да ти се сърдя. Ти си нашата единствена надежда, нали и Хий-Ямшар го каза…

— Не, аз постъпих зле — възразяваш ти. — Извинявай, Ейина, просто не умея да общувам с момичета…

— Знам — тихо прошепва тя, после изведнъж се разплаква и те прегръща с всичка сила. — Трябва да ни спасиш, Каджанга! Трябва да ни спасиш! Останем ли тук, всички ще умрем!

Няколко минути Ейина се притиска към теб, разтърсвана от ридания. Сетне рязко се отдръпва, избърсва очи и избягва навън, без да каже нито дума.

Мини на 56.