Недостатъчно мъртъв

109

Няколко минути след като отвориха в десет часа, Ник Никол влезе през сканиращата арка в красивото, боядисано в пастелносиньо помещение на Брайтънската справочна библиотека. Миризмата на хартия, кожа и дърво му напомниха за училище, но беше толкова изтощен от поредната почти безсънна нощ благодарение на сина си Бен, че почти не забеляза какво го заобикаляше. Отиде до информационното гише и показа полицейската си карта на един от библиотекарите, като му обясни какво му трябваше.

Пет минути по-късно младият детектив седеше под куполния гипсов таван, пред депо с микрофилми, с микрофилм в ръка, маркиран с червена лента, който съдържаше регистъра на ражданията в цялото Обединено кралство през третото тримесечие на 1964 година. Той три пъти го постави наопаки, докато най-сетне разбра как действа четящото устройство. После завъртя копчетата в опит да превърти списъка с имена под презимената, отпечатани с твърде дребен и размазан шрифт, за да се четат… поне от собствените му изморени очи.

Според инструкциите на услужливата консултантка по осиновителни въпроси Лорета Лебернайт той търсеше неомъжени майки с презиме Джоунс. Ясният индикатор беше дете със същото презиме като моминското име на майката. Въпреки че при толкова често срещано име като Джоунс, предупреди го библиотекарят, ще има случаи на брак на двама души със същото презиме.

Въпреки думите „МОЛЯ, ТИШИНА“, написани с големи златни букви върху дървена табела, един баща зад него обясняваше нещо на любопитно момченце на много висок глас. Ник си отбеляза наум никога да не позволява на сина си да говори толкова високо в библиотека. Той бързо губеше нишката на всички подобни бележки за разни дразнещи неща, които нямаше да разреши на сина си да прави, когато порасне. Беше абсолютно луд по него, но цялата тази работа да си родител беше започнала да го стряска. И никой всъщност не го беше предупредил своевременно, че трябваше да я върши, страдайки едновременно от липса на сън. Почти беше забравил те с Джен имаха ли някога полов живот? По-голямата част от предишния им живот сега беше далечен спомен.

До него мъркаше вентилатор и се въртеше на стойката си, разбърквайки хартиите, преди отново да се завърти. Имена с бели букви върху тъмен екран се превъртаха бързо пред очите му. Най-сетне стигна до Джоунс.

Белинда. Бърнард. Бевърли. Брет. Карл. Керолайн.

Тромаво докосване до металната ръчка и за миг му изчезна целият списък с имената Джоунс. После, по-скоро по налучкване, отколкото поради сръчност, той го откри отново.

Даниел. Дафни. Дейвид. Дейвис. Дийн. Дилия. Дениз. Денис. След това стигна до Дезмънд и спря. Дезмънд беше името на Бишоп в удостоверението му за раждане.

Дезмънд. Моминско име на майката Травърс. Роден в Ромфорд.

Не беше този.

Дезмънд. Моминско име на майката Джоунс. Роден в Брайтън.

Дезмънд Джоунс. Моминско име на майката Джоунс.

Бинго!

И в списъка нямаше друг Дезмънд Джоунс.

Сега трябваше да открие само съответствие на първото и моминското презиме на майката. Но това се оказа по-сериозен проблем, отколкото беше очаквал. Имаше двайсет и седем такива съответствия. Той си записа всяко едно, после забърза от библиотеката към следващото място, където трябваше да отиде, като се обади на Рой Грейс веднага щом излезе от вратата.

Решил, че ще стане по-бързо, ако остави колата си на паркинг, той закрачи бързо покрай Кралския павилион и театър „Роял“, пресече по тесните улички на Лейнс, по които се редяха предимно магазинчета за бижутерия втора ръка, и излезе пред внушителната сива сграда на кметството.

Пет минути по-късно седеше в малката чакалня на архива с твърди сиви столове, паркет на пода и голям аквариум с тропически рибки. След няколко минути към него се присъедини Грейс — както ги беше посъветвала консултантката по следосиновителни въпроси, може би щеше да е по-добре да злоупотребят с положението си, за да получат необходимата им информация.

Посрещна ги висок, изтънчен, но доста притеснен на вид мъж на около петдесет години, облечен в моден костюм и вратовръзка, който се потеше от жегата и очевидно, защото бързаше.

— Да, господа? — каза той. — Аз съм Клайв Рейвънсборн, главен архивар. Искали сте да се срещнете с мен вместо с някого от колегите ми?

— Благодаря ви — каза Грейс. — Оценявам, че ни приехте толкова спешно.

— Ще ме извините, че ще посъкратя нещата, но ме чака сватба след десет минути — той погледна часовника си. — Всъщност след девет.

— Обясних на помощничката ви защо искам да разговарям с вас… тя каза ли ви?

— Да, да, разследване на убийство.

Никол му връчи списъка с двайсет и седемте имена на новородените Джоунс.

— Търсим близнак — каза той. — Трябва да ни кажете дали някое от тези момчета е близнак на… — той посочи името — … Дезмънд Уилям Джоунс.

За миг архиварят ги погледна в паника.

— Колко имена имате в този списък?

— Двайсет и седем. Трябва да прегледате записите и да видите има ли съответствие за някое от тях. Почти сме сигурни, че един от тях има близнак… и трябва да го намерим бързо.

Човекът отново погледна часовника си.

— Нямам… аз… чакайте обаче… можем да посъкратим това — той кимна на себе си. — Имате ли свидетелство за раждане на този Дезмънд Уилям Джоунс?

— Имаме копия на оригинала и удостоверението за осиновяване — отговори Никол.

— Дайте ми само удостоверението за раждане. На него ще има номер.

Никол го извади от плика и му го връчи.

Мъжът го разгъна и бързо го прегледа.

— Ето виждате ли — посочи той в левия край на документа. — Почакайте малко. Сега се връщам.

Той хлътна в една врата и се появи отново след няколко минути с голям тъмночервен, подвързан с кожа регистър. Все още прав, го отвори приблизително по средата и бързо прелисти няколко страници. После като че ли въздъхна с облекчение.

— Ето го! — каза. — Дезмънд Уилям Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс, на 7 септември 1964 г., в три и четирийсет и седем сутринта. И пише Осиновен, нали? Това ли е човекът?

Грейс и Никол кимнаха.

— Добре. Точно под него, най-долу на страницата имаме Фредрик Роджър Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс, на 7 септември 1964 г., в четири и пет сутринта. Впоследствие също осиновен — той ги погледна с усмивка. — Мисля, че това ви трябва. Роден осемнайсет минути по-късно. Това е вашият близнак. Фредрик Роджър Джоунс.

Грейс почувства прилив на възбуда.

— Благодаря ви. Много ни помогнахте. Можете ли да ни дадете повече информация?

Архиварят твърдо затвори регистъра.

— Боя се, че мога да ви съобщя само толкова. Регистърът на осиновяванията се пази по-строго от скъпоценностите на короната. Ще трябва да се преборите със „Социални услуги“. И ви пожелавам късмет!

Десет минути по-късно — повечето прекарани на мобилния телефон във фоайето на кметството и прехвърлян от един на друг вътрешен номер на „Социални услуги“, Грейс започваше да разбира какво имаше предвид архиварят. А след като постоя в очакване още пет минути, слушайки непрекъснато мелодията „Грийнслийвс“, беше готов да убие някого.