Недостатъчно мъртъв

33

Застанал в празната хотелска стая, Рой Грейс набра номера на мобилния телефон на Брайън Бишоп. Веднага го прехвърлиха на гласова поща. „Мистър Бишоп — каза той. — Обажда се старши детектив Грейс. Моля ви, обадете ми се веднага, след като получите съобщението.“ И си остави номера. После позвъни на Линда Бъкли долу във фоайето.

— Нашият приятел имаше ли някакъв багаж?

— Да, Рой. Пътна чанта и чанта за документи… за лаптопа.

Грейс и Брансън провериха всички чекмеджета и шкафове. Нямаше нищо. Каквото и да беше донесъл тук, Бишоп го беше взел със себе си. Грейс се обърна към дежурния управител.

— Къде е най-близката евакуационна стълба?

Мъжът, който носеше идентификационна значка с надпис „РОЛАНД РАЙТ — ДЕЖУРЕН УПРАВИТЕЛ“, ги поведе по някакъв коридор към вратата на евакуационната стълба. Грейс я отвори и погледна надолу, където металните стъпала слизаха в двор, пълен с кофи за боклук на колела. Носеше се силна миризма на готвено. Той затвори вратата, като мислеше трескаво. Защо, по дяволите, Бишоп се беше измъкнал отново? И къде е отишъл?

— Мистър Райт — каза той, — трябва да проверя дали някой е телефонирал на нашия гост Стивън Браун или пък той се е обаждал по телефона, докато е бил тук.

— Няма проблеми… можем да слезем в моя офис.

Десет минути по-късно Грейс и Бенсън седяха във фоайето на хотела с Линда Бъкли.

— Окей — каза Грейс, — търсили са го по телефона в пет и трийсет — той погледна собствения си часовник. — Приблизително преди два и половина часа. Но нямаме информация кой е бил. Той не се е обаждал от телефона на хотела. Може би е използвал мобилния си телефон… но не можем да разберем това, докато не получим разпечатките… което ще стане най-рано в понеделник, съдейки по предишния ни опит с телефонните компании. Измъкнал се е с багажа си, вероятно по евакуационната стълба, като преднамерено те е избегнал. Защо?

— Един невинен човек не се държи така — каза Глен Брансън.

Дълбоко замислен, Грейс слабо кимна в потвърждение на този очебиен коментар.

— Носел е със себе си две чанти. Пеш ли е отишъл някъде, или е взел такси?

— Зависи къде е отишъл — каза Брансън.

Грейс изгледа колегата си с поглед, който обикновено пазеше за малоумни.

— Та къде е отишъл, Глен?

— У дома? — каза Линда Бъкли в опит да помогне.

— Линда, искам да се свържеш с местните компании за таксита. Обади се на всички. Виж дали някое такси е качило мъж, който да отговаря на описанието на Бишоп, в близост до този хотел, някъде около пет и двайсет — пет и трийсет днес следобед. Виж дали някой е поръчал тук да дойде такси. Глен, провери персонала. Питай дали някой е видял Бишоп да се качва в такси.

После се обади на Ник Никол.

— Какво правиш в момента?

Младият детектив звучеше някак особено.

— Аз… м-м… сменям памперса на сина си.

„Какво страхотно усещане, а?“ — помисли си Грейс, но нищо не каза.

— Неприятно ми е да те откъсвам от семейните удоволствия — каза той.

— Ще бъде облекчение, Рой, повярвай ми.

— Да не си разваля отношенията с жена ти? — каза Грейс. — Трябва да идеш до брайтънската гара. Брайън Бишоп е изчезнал отново. Искам да провериш телевизионните камери за наблюдение там… виж дали няма да се появи в преддверието или на някой перон.

— Незабавно! — гласът на Ник Никол прозвуча толкова бодро, като че ли беше спечелил от лотарията.

Десет минути по-късно, вцепенен от ужас, Рой Грейс седеше препасан с колана на седалката до шофьора в неозначен полицейски форд мондео.

Скъсан наскоро на полицейския шофьорски курс за напреднали, който даваше правото да участва във високоскоростни преследвания, Глен се канеше да се явява отново. И въпреки че главата му преливаше от мъдрите слова на инструктора по шофиране, Грейс не смяташе, че те са стигнали до мозъка му. Докато стрелката на скоростомера се приближаваше до 100 мили в час на един лек ляв завой по пътя от Брайтън към голф клуба в северен Брайтън, Грейс си мислеше мрачно: „Какво правя, защо оставих този маниак отново да ме вози? Този изморен махмурлия, дълбоко депресиран маниак, който няма собствен живот и е настроен самоубийствено?“

По предното стъкло се размазваха мухи като кокичета с червена кръв. Насрещните коли, за всяка от които Грейс беше убеден, че ще ги смаже в експлозия от метал и смачкана човешка плът, кой знае как профучаваха покрай тях. От двете страни със светлинна скорост се развиваше като прежда жив плет. Смътно, с най-далечния обхват на ретината си Грейс различи хора, които размахваха стикове за голф.

И най-накрая, в опровержение на всички закони на физиката, които Грейс познаваше и разбираше, те някак си стигнаха до паркинга на северен Брайтън здрави и читави.

А сред колите, които все още бяха там, беше и тъмночервеното бентли на Брайън Бишоп.

Грейс се измъкна от мондеото, което смърдеше на изгоряло масло и дрънчеше като зле акордирано пиано, и набра мобилния телефон на инспектор Уилям Уорнър от летище „Гатуик“.

Бил Уорнър отговори на второто позвъняване. Бил се прибрал у дома, но увери Грейс, че незабавно ще алармира летището за Брайън Бишоп.

След това Грейс телефонира в полицейския участък в Ийстбърн, който отговаряше за патрулирането на Бийчи Хед, тъй като сега Брайън Бишоп би могъл да рискува да се самоубие. После се обади на Клео Мори, като се извини, че трябва да провали срещата им тази вечер, която очакваше от цяла седмица. Тя се отнесе с разбиране и вместо това го покани за късно питие, когато свърши, ако не е изтощен.

Най-накрая накара един от помощниците си в офиса да се обади поред на всеки член от екипа и да им каже, че поради изчезването на Брайън Бишоп очаква всички отново в конферентната зала в единайсет вечерта. След това набра CG99 — за повикване на дежурния инспектор, отговарящ за отдела, за да осведоми за последното развитие на ситуацията и да получи допълнителни подкрепления. Той посъветва полицаите, охраняващи местопрестъплението, да бъдат бдителни, в случай че Бишоп се опита да проникне в къщата.

Докато се връщаше към мондеото, размишляваше върху следващия си план за действие, а именно да се обади по списък на приятелите, с които Брайън Бишоп беше играл голф тази сутрин, за да разбере дали се е свързал с някого от тях. Но точно докато обмисляше това, телефонът му иззвъня.

Беше диспечерката на една от местните компании за таксита. Каза му, че един от техните шофьори качил Брайън Бишоп от някаква улица близо до „Хотел дю Вен“ преди час и половина.