Недостатъчно мъртъв

120

Норман Джекс гледаше навъсено Грейс. Лежеше в леглото в малката стая, с превързана дясна ръка от лакътя до мястото на отрязаната длан. На лявата му китка висеше оранжева болнична идентификационна табелка. Бледото му лице беше покрито с рани и охлузвания.

Глен Брансън стоеше зад Грейс, а в коридора отвън имаше двама полицаи.

— Норман Джекс? — попита Грейс. Беше странно да разговаря с този човек, който беше абсолютен клонинг на Брайън Бишоп, чак до прическата. Като че ли Бишоп си правеше с него майтап и се намираше едновременно на две места.

— Да — отговори той.

— Как ви е цялото име?

— Норман Джон Джекс.

Грейс го записа в бележника си.

— Норман Джон Джекс, аз съм старши детектив Грейс, а това е детектив сержант Глен Брансън. Съгласно събраните доказателства ви арестувам по подозрение в убийството на мис Софи Харингтън и мисис Катрин Бишоп. Не сте длъжен да казвате нищо. Но не е в интерес на защитата ви, ако при отговора на въпрос не посочите нещо, на което ще се позовете като на доказателство в съда. Всичко, което кажете, може да се използва като доказателство срещу вас. Ясно ли е?

Джекс вдигна лявата си ръка няколко сантиметра с мрачна усмивка и каза:

— Ще имате проблеми да ми сложите белезниците, старши детектив Грейс.

Смаян от предизвикателното му поведение, Грейс се тросна:

— Вярно. Но поне ще можем да ви различаваме от брат ви.

— Светът винаги е успявал да ме различи от брат ми — каза Норман Джекс горчиво. — Какъв ви е проблемът?

— Готов ли сте да разговаряте с нас, или искате да присъства адвокат? — попита Грейс.

Джекс се усмихна.

— Ще разговарям с вас. Защо не? Цялото време в света ми принадлежи. Колко от него да ви отделя?

— Колкото пожелаете.

Джекс поклати глава.

— Не, старши детектив Грейс, не мисля, че ще искате подобно нещо. Хич не ви трябва времето, с което разполагам, повярвайте ми, не ви трябва.

Грейс докуцука до празния стол до леглото и седна.

— Какво искахте да кажете преди малко, когато заявихте, че целият свят винаги е успявал да ви различи от брат ви?

Джекс се ухили със същата смразяваща крива усмивка, с която му се усмихна миналата нощ, когато слизаше по стълбите на Клео, за да се нахвърли върху него.

— Защото той беше роден с риза, а пък аз… знаете с какво бях роден, нали? С пластмасова тръба в гърлото.

— Това с какво ви прави физически различими един от друг?

— Брайън имаше всичко от самото начало. Добро здраве, заможни родители, образование в частно училище. А аз? Имах недоразвити дробове и първите си дни от живота прекарах в кувьоз, тук, в тази болница! Каква ирония, а? С години ме мъчеха слаби гърди. Имах и доста гадни родители. Разбирате ли какво ви говоря?

— Всъщност не, не разбирам — каза Грейс. — Сториха ми се доста приятни хора.

Джекс го погледна втренчено.

— Така ли? Какво знаете за тях?

— Видях ги вчера.

Джекс се ухили отново.

— Едва ли, старши детектив Грейс. Това подвеждащ въпрос ли е? Баща ми умря през 1998 година, да гние в ада дано, а майка ми почина две години след него.

Грейс помълча малко.

— Съжалявам, но има нещо, което не разбирам.

— Какво има да не разбирате? — озъби се Джекс. — Бишоп имаше хубав дом, а миналата година компанията му… идеята, за която открадна от мен… беше включена в списъка на „Сънди Таймс“ на стоте най-бързо развиващи се компании в Обединеното кралство. Той е голям човек! Богаташ! Вие сте детектив и не можете ли да видите разликата?

— Каква идея ви е откраднал?

Джекс поклати глава.

— Забравете. Няма значение.

— Така ли? Защо ли имам чувството, че има?

Джекс внезапно се облегна назад на възглавниците и затвори очи.

— Мисля, че не желая да говоря повече, не сега, не и без адвокат. Ето ви още една разлика. Брайън си има моден адвокат, най-добрият, който може да се купи с пари. А на мен ще пробутате някой второразреден никаквец от безплатната юридическа помощ. Така ли е?

— Има много добри адвокати на ваше разположение, които няма да ви струват нищо — увери го Грейс.

— Да-да, да-да, дрън, дрън — отвърна Джекс, без да отваря очи. — Не се тревожете за мен, детектив следовател, никой никога не го е правил. Дори и Господ. Престори се, че ме обича, но през цялото време е обичал Брайън. Вървете си при вашата Клео Мори — после, изведнъж отново с леден глас, отвори очи и намигна на Грейс. — Защото я обичаш.

По време на оперативката в петък сутрин в препълнената конферентна зала цареше атмосфера на очакване.

Отворил бележките си, Грейс зачете:

— Сега ще обобщя основните събития, които се случиха вчера преди ареста на Норман Джекс — той отново погледна в бележките си. — Основен момент в разследването ни на убийството на Кати Бишоп е безспорното доказателство, представено тази сутрин от съдебния одонтолог Кристофър Гент, че следите от човешко ухапване по откъснатата ръка на Норман Джекс са оставени от Кати.

Той помълча, докато хората осъзнаеха важността на този факт, после продължи.

— Детектив сержант Бечълър установи, че в продължение на две години, до март тази година, мъж на име Норман Джекс, който отговаря на описанието на нашия човек, е работил в софтуерния отдел на „Саудърн Стар Ашурънс Къмпани“ като компютърен програмист. Това е важно, защото той напуснал приблизително четири седмици след като Бишоп уж направил полица за застраховка живот за три милиона лири стерлинги на жена си в тази компания. Реквизирахме в момента всички банкови записи на Бишоп, за да видим плащана ли е всъщност някаква премия. Подозирам, че може би наистина е нямал никаква представа за това — той отпи от кафето си.

Памела и Алфонсо проучиха основно криминалното досие на Бишоп. Не можаха да открият нищо за никое от престъпленията в местната или националната преса приблизително по времето, когато уж са извършени или пък около датите на осъждането му.

Той обърна друга страница.

— Вчера вечерта при внезапна полицейска проверка на гаражни клетки, взети под наем от Джекс, открихме дубликат на регистрационните номера на бентлито на Брайън Бишоп. При внезапна проверка на апартамента му открихме доказателства за една нездрава мания, която има Джекс… или по-скоро, която изглежда, че има… по отношение на брат си, Брайън Бишоп. Доказателствата включваха апаратура за видеонаблюдение, свързано чрез интернет със скрити камери в дома на семейство Бишоп в Брайтън и в апартамента им в Лондон. Джекс отново призна омразата към брат си по време на разпита, който проведохме с Глен Брансън, след като му прочетохме правата тази сутрин.

Грейс продължи да изрежда какво беше намерено в апартамента на Джекс, макар че не спомена за трите номера, на които се беше обаждал от ваучерния телефон, който те с Брансън бяха открили, тъй като не беше редно да го проверяват, и телефонът сега беше предаден на отдела за телекомуникации. Когато свърши да чете, Норман Потинг вдигна ръка.

— Рой — каза той, — знам, че това не е точно наш случай, но вчера следобед се обадих в пътническите агенции на Брайтън и Хоув, като се поинтересувах имат ли данни Джанет Макуъртър да е питала за полети до Австралия през април тази година. В една компания, „Аоса Травъл“, една дама на име Лена откри формуляр с името на Джанет Макуъртър. Беше посочила спътника си като Норман Джекс.

Когато свършиха с оперативната, Грейс отиде в офиса си. Първо се обади на старшия следовател по случая на Джанет Макуъртър и му съобщи за откритото от Потинг. После се обади на Крис Бинс — адвоката на Държавната служба за съдебни преследвания по случая на Кати Бишоп — и му разказа за новите открития.

Въпреки че вече имаше все по-малко доказателства за вината на Брайън Бишоп и все повече против брат му, все още беше рано и би било безразсъдно твърде бързо да се освободи заподозреният. Бишоп трябваше да се яви в съда в понеделник, за да разгледат срока му на задържане. Двамата мъже разработиха стратегия. Крис Бинс щеше да разговаря с адвоката на Бишоп и да го информира, че Държавната служба за съдебни преследвания може би се сблъсква с известни затруднения в резултат на откритите нови доказателства. Ако Бишоп се съгласи да информира полицията за местонахождението си и предаде паспорта си, заявлението за пускането му под гаранция няма да бъде оспорвано.

След като Рой Грейс приключи с разговора, дълго време седя безмълвно. Все още липсваше парченце от пъзела. Доста голямо при това. От едно от досиетата, натрупани върху бюрото му, той извади удостоверенията за раждане и осиновяване на Брайън Бишоп и тези на брат му.

Вратата се отвори и през нея провря глава Глен Брансън.

— Тръгвам си, старче — каза той.

— Защо имаш толкова доволна физиономия? — попита Грейс.

— Тя ми разреши да сложа децата да си легнат тази вечер!

— А! Какъв напредък! Означава ли това, че скоро ще разполагам с къщата си?

— Не знам. Една лястовичка пролет не прави.

Грейс погледна отново удостоверенията за осиновяване. Брансън беше прав. Една лястовичка наистина не правеше пролет. Нито пък двама арестувани мъже решаваха пъзела.

Норман Джекс му беше казал тази сутрин, че бил прекарал първите месеци от живота си в кувьоз. И че родителите му са мъртви. А според родителите му той беше мъртъв.

Защо лъжеха един за друг?