Недостатъчно мъртъв

69

Рой Грейс започна понеделника със съвещание в седем и трийсет сутринта с инспектор Ким Мърфи, главен инспектор Брендан Дуйган, началника на криминологичния екип на местопрестъплението Джо Тиндал и Глен Брансън. Товареше приятеля си с възможно повече отговорност, за да го разсее от домашните му проблеми. Секретарката му Елинор също беше там. Дуйган се съгласи да премести в графика си сутрешната и вечерната оперативка с по половин час разлика от тези на Мърфи, за да може Грейс да води и двете, но тази сутрин ги сляха, за да дадат и на двата екипа пълен поглед върху събитията до момента.

Малко преди осем Грейс отиде да си вземе второ кафе за тази сутрин. Когато се върна в офиса, прехвърли от мобилния си телефон трите снимки, които беше направил вчера на русата германка в Английската градина, а после пусна електронно съобщение на Дик Поуп, който днес трябваше да се върне на работа.

После огледа снимките. Една анфас и по една за всеки профил. От приемливо близко разстояние. Изпрати ги.

След това изстреля бързо съобщение със същите снимки на Марсел Кулен. Вече му ги беше показал на миниатюрния екран на мобилния си телефон, но щяха да се виждат по-ясно на компютърен екран. После отвори регистъра на произшествията и прегледа онези, които се бяха случили през нощта. Неделните вечери обикновено бяха кротки, с изключение на пътищата през лятото, когато излетниците, уморени, а някои и подпийнали се прибираха у дома. Сред десетките произшествия, които прегледа, имаше няколко незначителни пътнотранспортни, няколко улични престъпления, кражби на коли, битов скандал в Пачам, блъснат възрастен пешеходец от избягал шофьор, взлом във въдичарски клуб и сбиване в ресторант. Нищо, което да бие на очи като връзка със смъртта на Кати Бишоп или Софи Харингтън.

Грейс изпрати още няколко електронни съобщения, после взе дневния ред за оперативката в осем и трийсет от Елинор и се запъти по коридорите към конферентната зала, където разширеният екип надхвърляше четирийсет души.

Започна, като поздрави всички с добре дошли, и обясни специално заради новия екип структурата на разследването. Каза, че отговаря изцяло за командването на двете разследвания, като инспектор Ким Мърфи беше старши следовател по разследване на убийството на Кати Бишоп, а главен инспектор Дуйган беше старши следовател по разследване на убийството на Софи Харингтън. После съобщи, че ще пусне видеозаписа от местопрестъплението със Софи Харингтън и дори ще направи преглед на двете разследвания, за да осъвремени информацията на всички.

След видео прегледа настъпи кратка тишина, нарушена от Норман Потинг, подпрял лакти на масата, прегърбен в смачкания си и лекьосан кремав ленен костюм.

— Май гоним убиец, на който му миришат краката, ако ме питате мен — изръмжа той и се огледа наоколо широко ухилен. На усмивката му отвърна единствено Алфонсо Дзафероне. Но това едва ли беше признание на младия детектив на хумора, беше по-скоро усмивка на съжаление.

— Благодаря ти, Норман — каза Грейс студено, подразнен от грубостта и дебелащината на Потинг. Не искаше да се отклонява от напечатания дневен ред пред себе си, който старателно бе подготвил с Ким Мърфи и своята секретарка тази сутрин, но реши да използва момента да постави Норман на място.

— Може би искаш да започнеш оперативката тази сутрин със събраните от теб данни в подкрепа на твърдението си?

Със самодоволно изражение на лицето Потинг оправи възела на клубната си вратовръзка на съсекския клуб по крикет, която беше почти толкова оръфана, колкото и косата му.

— Ами мисля, че съм изнамерил нещичко в друга посока — и продължи да се занимава с възела си.

— Целите сме слух — каза Грейс.

— Кати Бишоп е имала любовна връзка! — обяви триумфално ветеранът детектив сержант.

Веднага четирийсет чифта очи се обърнаха към него.

— Както може би някои от вас си спомнят — продължи Потинг, като погледна в бележника си, за да се подсети, — установих, че едно беемве кабриолет, регистрирано на името на мисис Бишоп, е заснето от наблюдателна телевизионна камера. Камерата е на бензиностанция на „Бритиш Петролиъм“ на А27, две мили източно от Луис, точно преди полунощ — нощта, в която е била убита — напомни им без нужда. — Впоследствие идентифицирах мисис Бишоп на видеозаписа на бензиностанцията. След това при огледа на въпросната кола в къщата на семейство Бишоп в петък следобед открих талон за паркиране — той отново погледна записките си — от пет и единайсет часа в четвъртък следобед, издаден от автомат на „Саутовър Роуд“, Луис.

Той помълча и отново се зае с възела на вратовръзката си. Грейс погледна през прозореца. Отвън небето беше синьо и ясно. Лятото се беше върнало. Като че ли вчерашният следобед беше малка повреда в метеорологичното време, погрешно дръпната от някого ръчка.

— Обадих се на Джон Смит от телекомуникационния отдел тук, в щаба на отдела за разследване на престъпления, който ми дължеше услуга — продължи Потинг. — Накарах го да дойде вчера, за да прегледа мобилния телефон, принадлежал на мисис Бишоп. Въз основа на номер от Луис, открит в паметта за бързо набиране на телефона, успях да идентифицирам някой си мистър Барти Чанселър, портретист с международна известност, доколкото разбирам… на адрес „Саутовър Стрийт“, Луис.

Потинг сега изглеждаше още по-самодоволен.

— В четири следобед вчера отидох да разпитам мистър Чанселър в квартирата му, където той ми призна, че те с мисис Бишоп се срещали от една година. Беше доста разстроен, след като прочел новините за смъртта й, и беше много доволен… ако мога така да кажа… да има пред кого да си излее мъката.

— Какво научи от него? — попита Грейс.

— Изглежда, семейство Бишоп не са били щастливата златна двойка, за каквато ги е имал малкият им местен свят. Според Чанселър Бишоп бил обсебен от работата си и никога не си бил вкъщи. Изглежда, не разбирал, че жена му е самотна.

— Извинявай — прекъсна го Бела Мой сърдито, — Норман, това е съвсем типично за мъж, който се опитва да оправдае връзката си. „О, съпругът й изобщо не я разбира и затова тя падна в прегръдките ми, истина ти разправям, началник!“ — Младата детектив сержантка огледа екипа със зачервено лице. — Признайте честно колко пъти всеки един от вас е чувал това обяснение? Невинаги е виновен съпругът… навън има безброй жени, които са си уличници!

— Какво ще ми разправяш — каза Потинг. — Бях женен за три такива.

— Бишоп знаел ли е? — прекъсна ги Глен Брансън.

— Чанселър не мисли така — отговори детектив сержантът.

Грейс замислено записа името в бележника си.

— Значи сега имаме още един потенциален заподозрян.

— Имайте предвид, че той е доста добър художник — каза Потинг. — Взема между пет до двайсет хиляди за портрет. За тези пари можеш да си купиш кола! Или къща там, откъдето идва новата ми булка.

— Това има ли значение, Норман? — попита Грейс.

— Тези артистични типове, някои от тях могат да бъдат доста изчанчени, това мисля. Четох, че Пикасо чукал жени и на деветдесет години.

— Е, щом е художник, трябва да е извратен. Това ли искаш да кажеш? — Бела Мой днес беше в наистина лошо настроение по отношение на Потинг. — Значи трябва да е нахлузил противогаз на главата на Кати и я е удушил, така ли? Тогава защо не престанем да си губим времето… да идем в Кралската прокуратура с доказателствата си, да вземем заповед за арест на Чанселър и да приключим с това?

— Бела! — каза Грейс твърдо. — Благодаря ти, достатъчно!

Тя гледаше Потинг с убийствен поглед и зачервено лице. Грейс се почуди за миг дали пък враждебността й към детектив сержанта нямаше някакви по-дълбоки корени. Да не би някога да ги е свързвало нещо друго? Съмняваше се, като ги гледаше сега и сравняваше грозния стар боен кон със свежата и привлекателна, трийсет и пет годишна разведена млада жена. Нямаше начин.

— Ти откри ли нещо в къщата му, което да показва, че може да е извратен? — попита Ким Мърфи. — Противогази, които да висят по стените? Или да се виждат на картините му?

— Имаше няколко неприлични голи тела по стените, ви казвам! От онзи тип картини, които не бихте искали да види старата ви майчица. Изкопчих от него и нещо друго много интересно — бил е с мисис Бишоп в четвъртък вечерта. Почти до полунощ.

— Трябва да го доведем за разпит възможно най-бързо — каза Грейс.

— Ще дойде в десет.

— Добре. Кой ще го разпитва с теб?

— Детектив Никол.

Грейс хвърли поглед на Никол. Новоизлюпеният татко потисна една прозявка, като едва държеше очите си отворени. Очевидно бе прекарал поредната тежка нощ с бебето. Рой нямаше нужда от умиращо за сън зомби да разпитва такъв важен свидетел. Той погледна Дзафероне. Колкото и да не харесваше нахалния младеж, Дзафероне щеше да е идеален за целта. Арогантността му можеше да извади когото щеш от релсите, особено пък чувствителен художник. А често най-добрият начин да измъкнеш нещо от един свидетел беше да го притиснеш така, че да изгуби контрол.

— Не — каза Грейс. — Детектив Дзафероне ще го разпитва с теб — погледна напечатания дневен ред, после към обръснатата глава на трийсет и седем годишния Джо Тиндал, с тясната му ивица брада и оцветените в синьо стъкла на очилата. — Добре — изрече официално — сега да чуем доклада на началника на криминологичния екип от местопрестъплението.

— Първо — информира ги Джо Тиндал, — днес следобед от Хънтингтън очаквам ДНК резултати от семенната течност, намерена във вагината на мисис Бишоп — той погледна бележките си. — Изпратихме и няколко проби от апартамента на мис Харингтън в лабораторията тази сутрин. Те включват парченце плът, извадено изпод нокътя на палеца на десния й крак, и противогаза от лицето на жертвата, който е сходен по тип и производство с другия в дома на мисис Бишоп.

Той отпи от бутилираната вода.

— Изпращаме им също така влакна от дрехи, намерени в дома на мис Харингтън, както и кръвни проби. Считаме, че кръвните проби може да са важни. Открихме следи от размазана кръв по стената над леглото, където беше намерена жертвата, което не отговаря на раните, открити по жертвата. Така че това може да е кръв на извършителя. — Той погледна записките си. — Всички отпечатъци от пръсти, намерени на двете местопрестъпления до днес, бяха елиминирани от разследванията ни, което означава, че убиецът и на двете жени или е носел ръкавици — най-вероятният сценарий, — или е изтрил всичко. С химически реагент обаче открихме стъпки по плочките на пода в банята, които явно не са на жертвата. Ще ги анализираме за вид обувки.

След това суровата и наблюдателна детектив Памела Бъкли докладва за проверката, извършена във всички спешни отделения в болниците в района — в графство Съсекс, Ийстбърн, Уъртинг и Хейуардс Хийт — за хора, пристигнали с наранявания на ръката.

— Сблъскахме се с поверителността на данните за пациента — каза тя с повече от лек сарказъм в гласа. После прочете списъка с видове наранявания на ръце във всяка болница — без имена, — които са били третирани. Нито едно от тях не отговаряше на онова, което Грейс видя на ръката на Брайън Бишоп и нито един разпитан член на персонала не познал Бишоп на снимката му.

След това докладва детектив сержант Гай Бечълър. Високият, едър полицай говори както винаги делово.

— Е — каза той, — мисля, че имам нещо доста интересно. — Той кимна одобрително към Норман Потинг. — Норман е свършил добра работа, като е накарал приятеля си Джон Смит от телекомуникационния отдел да се откаже от неделята си. Джон остана да види какво има в мобилния телефон, взет от апартамента на Софи Харингтън.

Той млъкна, докато отпие глътка кафе от голяма стиропорова чаша на „Старбъкс“, после се усмихна.

— Последният номер, който е набрала мис Харингтън според информацията от телефона й, е бил — той млъкна, за да прочете от бележките си — 07985 541298. Така че проверих този номер — той погледна Рой Грейс право и триумфално в очите. — Това е номерът на мобилния телефон на Брайън Бишоп.