Недостатъчно мъртъв

21

След като свърши разговора, Рой Грейс се върна в залата за аутопсии като в мъгла. Клео улови погледа му и усети, че нещо не е наред. Той й кимна неловко, че всичко е както трябва.

Имаше чувството, че в стомаха му се обръщаше мокър цимент. С мъка фокусира поглед върху сцената, която се разиграваше пред очите му, докато Надюшка де Санча разрязваше врата на Кати Бишоп със скалпел, слой по слой, като оглеждаше за следи от вътрешно нараняване.

Точно сега не искаше да е тук. Искаше му се да е в стаята си, за да седне тихичко и да помисли.

За Санди.

Мюнхен.

Възможно ли беше?

Съпругата му Санди беше изчезнала от лицето на земята точно преди девет години, на трийсетия му рожден ден. Спомняше си го ясно, сякаш беше вчера.

Рождените дни за тях двамата винаги бяха специални. Беше го събудила с поднос с миниатюрна тортичка само с една свещичка, чаша шампанско и много неприлична поздравителна картичка. Той отвори подаръците, които му беше купила, после се любиха.

Рой излезе по-късно от обичайното, в девет и петнайсет, като й обеща да се върне рано и да идат на празнична вечеря с Дик и Лесли Поуп. Но когато се върна у дома, почти два часа по-късно, отколкото планираше, заради някакви проблеми с едно разследвано от него убийство, от Санди нямаше и следа.

Отначало си помисли, че тя му се сърди заради закъснението и протестира по този начин. Къщата беше подредена, нямаше ги колата и чантата й и нямаше никакви следи от борба.

Години наред я търси къде ли не. Опита всички възможности, разпространи снимката й чрез Интерпол по цял свят. Ходи и при медиуми… все още ходеше, всеки път, когато научеше за нов, на когото можеше да се вярва. Нищо. Нито един от тях не улови нищо свързано с нея. Като че ли се беше телепортирала от планетата. Никакъв знак от нея. Никой не я беше виждал.

До този телефонен разговор.

С Дик Поуп. Който му каза, че те с Лесли били на лодка в някакво езеро в градината на някаква бирария в Мюнхен. Двамата били в гребна лодка и двамата можели да се закълнат, че видели Санди, седнала сред тълпата на една маса, да пее под звуците на баварски оркестър.

Дик каза, че веднага се насочили към брега на езерото, като започнали да й викат. Той изскочил от лодката и хукнал към нея, но тя изчезнала. Стопила се в тълпата. Каза, че, разбира се, не може да бъде съвсем сигурен. Нито той, нито Лесли не били съвсем сигурни.

В крайна сметка бяха изминали девет години, откакто били виждали Санди. А в Мюнхен през лятото, както и навсякъде другаде, има безброй привлекателни жени с дълги руси коси. Но Дик го увери, че според него и Лесли приликата била невероятна. И жената ги погледнала като човек, който със сигурност ги е познал. Защо тогава е напуснала масата си и е избягала?

Оставяйки три четвърти чаша недопита бира.

А хората около нея твърдели, че никога не я били виждали преди.

Санди обичаше чаша бира в горещите дни. Едно от милиона, милиарда, трилиона, безброй неща, които Рой Грейс харесваше у нея, беше апетитът й за живот. За храна, вино, бира. И секс. За разлика от много жени, с които бе излизал преди нея, Санди беше различна. Опитваше всичко. Той винаги отдаваше това на факта, че не беше стопроцентова британка. Баба й, страхотна жена, с която той се беше срещал — и наистина харесваше — много пъти, преди да умре, беше германка. Еврейска бежанка, която се измъкнала през 1938 година. Семейната им къща била в малко селце край Мюнхен.

Господи. Тази мисъл му хрумна сега за пръв път.

Възможно ли беше Санди да се е върнала при корените си?

Тя често говореше, че иска да посети това място. Дори се опитваше да придума баба си да дойде с нея и да й покаже къде са живели, но спомените бяха твърде болезнени за старата дама. Грейс беше обещал на Санди, че един ден ще идат там заедно.

Остро „хрус“, последвано от „прас“, го върна в действителността.

Гърдите на Кати Бишоп бяха обърнати настрани под обелените парчета кожа, а ребрата, мускулите и органите в коремната част бяха открити. Сърцето, белите дробове, бъбреците и черният дроб лъщяха. След като сърцето й не биеше, само тънка струйка кръв бе потекла лениво върху вдлъбнатата метална маса, на която лежеше.

Надюшка, с нещо като градинарски ножици в ръце, започна да освобождава ребрата на мъртвата. Всяко ужасно, пречупващо костта „прас“ потапяше Грейс и всички останали наблюдатели в стаята в особена съсредоточена тишина. Нямаше значение на колко аутопсии си присъствал, нищо не можеше да те подготви за този звук, за тази ужасна действителност. И това някога е било живо, дишащо, любещо човешко същество, сведено до статута на парче месо на касапска кука.

За пръв път в кариерата на Грейс му дойде твърде много. С обърканите мисли за Санди, които се въртяха из главата му, той отстъпи възможно най-назад от масата, без да излиза от стаята.

Опита се да се концентрира. Тази жена беше убита от някого, почти със сигурност преднамерено. Заслужаваше повече от разсеян полицай, потънал в мисли, че може би са видели отдавна изчезналата му жена. За момента трябваше да се опита да изтласка разговора с Дик Поуп назад в мислите си и да се съсредоточи върху работата тук.

Помисли си за съпруга й, Брайън. За начина, по който се държа в залата за разпит на свидетели. Нещо не пасваше. И тогава, в това свое изморено и размътено състояние на ума, той се сети какво съвършено беше забравил да направи.

Нещо, което наскоро беше научил, че може да му разкрие много убедително казва ли Брайън Бишоп истината или не.