Недостатъчно мъртъв

110

Двайсет минути по-късно, докато Грейс все още беше във фоайето на кметството, най-сетне го свързаха с директора на „Социални услуги“. Овладявайки с усилие раздразнението си, той обясни обстоятелствата и причините да получи достъп до досието за осиновяване.

Човекът го изслуша със съчувствие.

— Надявам се, старши детектив, разбирате, че подобен достъп би означавал много голямо изключение за нашата политика — каза той педантично. — Трябва да мога да оправдая разкриването на тази информация пред вас. И ще ми трябват уверения, че ще се използва само за целите, за които ми обяснихте. Някои хора не знаят, че са осиновени. Научаването на подобна новина може да има за тях силно травмиращ ефект.

— Може би не толкова травмиращ, колкото беше за двете убити жени в града миналата седмица — отговори Грейс. — Или за следващата жена в списъка на този маниак.

Последва кратко мълчание.

— Наистина ли мислите, че този близнак може да е убиецът?

— Както вече ви казах, възможно е да е отговорен за това… а ако е така, може да убие отново. Мисля, че обществената безопасност е по-важна на този етап от наранените чувства на някой мъж на средна възраст.

— Ако ви предоставим информация, която ще ви помогне да го намерите, какви ще са намеренията ви?

— Моите намерения ли? Аз не се интересувам от тази информация и тя не е в дневния ми ред, освен като средство да открия човека възможно най-бързо, за да го разпитам и да го изключа от разследването.

— Или да го арестувате?

— Не мога да изказвам предположения. Но ако имаме причина след разпита му да решим, че е участвал в жестоките убийства на две невинни млади жени, тогава това е почти сигурно.

Последва ново продължително мълчание. Грейс усети как раздразнението му отново напира като татуиран питбул на каишка. И каишката се нищеше.

— За нас това е трудно решение.

— Разбирам ви. Но ако убият трети човек и се окаже, че убиецът е този близнак или пък че той би могъл да ни отведе до убиеца… и вие бихте могли да предотвратите това… как ще се почувствате?

— Ще трябва да телефонирам и да проверя нещо в нашия юридически отдел. Можете ли да ми отделите пет минути?

— Трябва да реша да се върна ли обратно в офиса си, или да остана тук — отговори Грейс. — Пет минути ли ще бъдат или по-дълго?

— Ще побързам, старши детектив, уверявам ви.

Грейс използва времето за кратко обаждане на Роджър Поул, старшия следовател за покушението срещу Клео Мори, за да получи осъвременени данни. Двама полицаи отишли тази сутрин да разпитат бившия й годеник Ричард Норторп-Търнър в кантората му в Чичъстър, каза му Поул. И май адвокатът имал алиби. Преди да приключат разговора, телефонът на Грейс зазвъня за входящ разговор. Той благодари на Поул и превключи. Беше отново директорът на „Социални услуги“.

— Добре, детектив следовател. Няма нужда да обяснявате всичко това на социалния служител по осиновителни въпроси… аз ще я накарам да ви донесе досието и да ви даде информацията, която ви трябва. Имената на хората, които са осиновили Фредрик Роджър Джоунс, ще бъдат ли достатъчни за целта ви?

— Биха били добра отправна точка — отговори Грейс. — Благодаря ви.

Покрай прозореца на първия етаж на малката и оскъдно мебелирана конферентна зала в сградата на съвета премина автобус. Грейс надникна през венецианските щори към розовото знаме, закачено под тавана му, рекламиращо телевизионния сериал „Шугар Ръш“. Седеше в тази проклета стая с Ник Никол повече от четвърт час, без никой да им предложи кафе или поне чаша вода. Сутринта се изнизваше, но най-сетне бяха отбелязали някакъв напредък. Нервите му бяха силно опънати. Опитваше се да се концентрира върху своите случаи, но не можеше да спре да мисли и да се тревожи за Клео почти всяка секунда.

— Как е твоето момченце? — попита той младия детектив, който се прозяваше и беше блед въпреки великолепното лятно време.

— Чудесно! — отговори той. — Бен е страхотен. Но не спи много добре.

— Специализира ли се да сменяш памперси?

— Станах световен специалист.

На масата имаше листовка, озаглавена Дирекция на градския съвет на Брайтън и Хоув за децата, семействата и училищата. На стената имаше плакати на усмихнати, мили дечица от различни раси.

Най-сетне вратата се отвори и влезе млада жена, която успя да накара Грейс да настръхне още преди да си е отворила устата — само от външния й вид в съчетание с намръщената й физиономия.

Беше в средата на трийсетте, слаба като ръжен, с остър нос, кръгла уста, очертана с червило и с боядисана в ярко цикламен цвят коса, оформена с гел на малки, агресивни на вид клинове. Беше облечена в почти дълга рокля от щампован муселин и беше обута в нещо, което на Грейс му заприлича на сандали от растителен материал. Носеше тъмножълта папка със залепена за нея бележка.

— Вие двамата сте от полицията? — каза тя студено, като очите й зад очилата със смарагдови на цвят рамки гледаха някъде между двамата детективи.

Грейс се изправи, последван от Никол.

— Старши детектив Грейс и детектив Никол от съсекския отдел за разследване на престъпления.

Без да се представи, тя каза:

— Директорът ми каза, че искате да знаете кои са осиновителите на Фредрик Джоунс, който е роден на 7 септември 1964 г. — сега гледаше Грейс право в лицето с нескрита враждебност.

— Да, точно така. Благодаря ви — каза той.

Тя свали залепената бележка от папката и му я подаде. На нея бяха написани с четлив почерк имената Трипуел, Дерек и Джоан.

Той я показа на Ник Никол, а после погледна към папката.

— Има ли вътре нещо друго, което би могло да ни помогне?

— Съжалявам. Не съм упълномощена — каза тя, избягвайки да го погледне в очите.

— Вашият директор обясни ли ви, че това е разследване на убийство?

— Също така е и нечий частен живот — тросна се тя.

— Имам нужда само от адреса на осиновителите… Дерек и Джоан Трипуел — каза той, четейки от жълтото листче. После кимна към папката. — Би трябвало да е там.

— Казаха ми да ви дам имената им — отсече тя. — Не са ми казвали да ви давам нищо повече.

Грейс я погледна, изкаран от търпение.

— Има ли начин да ви убедя, че може би има други жени в града, чийто живот е в опасност.

— Старши детектив, работата на вас и вашия колега е да защитавате гражданите на Брайтън и Хоув. Моята работа е да защитавам осиновените деца. Ясно ли е?

— Нека и аз ви обясня нещо — каза Грейс, свил юмруци от яд. — Ако убият още някого в този град, защото сте укрили информация, която би ни помогнала да предотвратим това, аз лично ще ви потърся сметка.

— Ще чакам с нетърпение — каза тя и излезе от стаята.