Недостатъчно мъртъв

119

Тишината сякаш продължи безкрайно. Задъхващият се Грейс беше заслепен за миг от лъч на фенер. Още топла и лепкава течност пръсна в лицето му. Лъчът се премести от лицето му и той успя да види нещо, което приличаше на парче тесен, кръгъл сив маркуч, пръскащ върху него червена боя.

После разбра, че не е червена боя. Беше кръв. И не беше маркуч, а беше дясната ръка на Норман Джекс. Ръката му беше отрязана.

Грейс се изправи на колене. Джекс до него трепереше и стенеше. Беше в шок. Знаеше, че трябва да спре кръвта, незабавно да я спре или човекът ще се обезкърви за минути.

Дежурният се приближи.

— Господи — промълви. — Господи. О, Господи.

Пристигнаха и двамата полицаи.

— Извикайте линейка! — каза Грейс. Видя лица, притиснати до прозорците на спрелия влак. — Разпитайте дали във влака има лекар!

Дежурният гледаше Джекс и не можеше да свали поглед от него.

— ОБАДЕТЕ СЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА ЗА ЛИНЕЙКА! — изкрещя Грейс на полицаите.

Дежурният се затича към телефона в сигналната кабина.

— Вече го направихме — каза единият от полицаите. — Вие добре ли сте, сър?

Грейс кимна, като все още дишаше тежко и мислеше какво да използва като турникет.

— Обадете се някой да отиде да помогне на Клео Мори, блок 5, „Гардънърс Ярд“ — каза той.

Посегна към сакото си, но после се сети, че е някъде на пода в къщата на Клео.

— Дайте ми сакото си! — изкрещя той на дежурния.

Твърде изненадан, за да задава въпроси, той изтича при Грейс, смъкна сакото си и избяга отново. Грейс се изправи и откъсна двата ръкава. Единия уви възможно най-стегнато около ръката на Джекс, малко над мястото, където беше отрязана. Втория нави на топка и го притисна в кървящия край като тапа.

Дежурният дотича отново, задъхан.

— Помолих да изключат напрежението. Ще стане след малко — каза той.

И внезапно в нощта избухна какофоничен вой. Сякаш сирените на всички линейки в Брайтън и Хоув бяха включени едновременно.

Пет минути по-късно Грейс пътуваше обратно по негово настояване в линейката с Джекс с твърдото намерение да види, че копелето е настанено на сигурно място в болницата без възможност да избяга.

Не че в момента имаше опасност да направи това. Джекс беше вързан, омотан с тръби и почти в безсъзнание. Медикът от спешната помощ, който го следеше внимателно, каза на Грейс, че макар и да е претърпял голяма загуба на кръв, животът му не е в непосредствена опасност. Но линейката летеше с виеща сирена по каменистия и неудобен път. И Грейс не смяташе да рискува — пред тях и зад тях имаше ескорт от полицейски коли.

По телефона на медика Грейс се обади на двата телефона на Клео, но никой не му отговори. После медикът се обади по радиостанцията в контролната зала. На „Гардънърс Ярд“ имало линейка, каза дежурната на Грейс. Двама медици обработвали повърхностните рани на Клео Мори, която не искала да отиде в болница, а искала да си остане у дома.

След това Грейс се свърза с патрулната кола пред дома на Клео Мори и каза на двамата полицаи да останат там, докато пристигне той, а също така да намерят стъклар, който да оправи стъклото възможно най-бързо.

Когато свърши да дава нареждания, линейката вече свиваше рязко наляво по хълма към входа на отделението за злополуки и спешна помощ на болницата.

Когато Грейс слезе отзад, без да сваля нито за миг очи от Джекс, макар че човекът изглеждаше съвсем в безсъзнание, зад него с вой спря втора полицейска кола. От нея излезе пребледнял млад полицай, който държеше нещо в прогизнала от кръв носна кърпа.

— Сър! — каза той на Грейс.

— Какво носиш?

— Ръката на човека, сър. Може би ще могат да му я зашият. Само че липсват няколко пръста. Сигурно се е изтърколила под колелата няколко пъти. Не можахме да намерим пръстите.

Грейс потисна желанието си да му каже, че когато той приключи с Норман Джекс, ръката едва ли ще му трябва кой знае колко. Вместо това каза мрачно:

— Много съобразително от ваша страна.

Малко след полунощ изкараха Джекс от операционната. Болницата не успя да се свърже с единствения местен хирург-ортопед, който имаше няколко успешни операции в пришиването на откъснати крайници, а главният хирург, който беше в болницата и току-що беше свършил да изкърпва един мотоциклетист, реши, че ръката е твърде повредена.

Това беше ръката с превръзка от болницата, забеляза Грейс, и поиска да я съхранят в хладилник за криминолозите, ако не за друга цел. После се увери, че са сложили Джекс в отделна стая на четвъртия етаж, с много малко прозорче и без евакуационно стълбище, и организира двама полицаи да се редуват на смени да го пазят двайсет и четири часа.

Най-сетне, без да чувства изтощението, съвсем буден, превъзбуден, удовлетворен и в приповдигнато настроение, подкара колата към дома на Клео, като всеки път, когато натиснеше педала, изпитваше ужасна болка в глезена. Със задоволство забеляза празната полицейска кола пред къщата и поправения вече прозорец. Докато куцукаше към външната врата, чу вой на прахосмукачка. После натисна звънеца.

Отвори му Клео. От едната страна на челото имаше лейкопласт и едното й око беше синьо и подуто. Двамата полицаи седяха на дивана и пиеха кафе, а прахосмукачката лежеше на едната си страна на пода.

Тя му се усмихна слабо, после го погледна, потресена.

— Рой, миличък, ти си ранен.

Той осъзна, че целият е омазан с кръвта на Джекс.

— Всичко е наред… не съм ранен, просто трябва да смъкна тези дрехи.

Зад тях двамата полицаи се усмихваха. Но в момента той не ги забеляза. Гледаше я, невероятно благодарен, че е добре. После я прегърна и я целуна по устните, притисна я в обятията си здраво, толкова здраво, сякаш искаше никога да не я пусне.

— Господи, обичам те — прошепна й. — Толкова те обичам.

— И аз те обичам — гласът й беше дрезгав и тих като на дете.

— Толкова се уплаших — каза той. — Толкова се уплаших, че нещо ти се е случило…

— Пипна ли го?

— Почти изцяло.