Недостатъчно мъртъв

91

Милиардерът на време знаеше всичко за антидепресантите. Но никога не ги беше вземал. Нямаше нужда. Хей, на кого му трябваха антидепресанти, когато можеш да се прибереш у дома в понеделник вечер и да откриеш, че пощаджията ти е оставил на изтривалката наръчника за поддръжка на спортен MG TF 2005, който си поръчал в събота?

Това беше последната година, преди MG да спрат производството си и да ги изкупи някаква китайска компания. Точно този модел караше Клео Мори. Морскосин. Сега вече с твърд син покрив въпреки изнурителната жега, защото някаква откачалка беше разрязала гюрука с нож. Какво копеле! Какво влечуго! Какво проклето долно лайно!

Беше вторник сутрин! Един от дните, в които глупавата, тросната чистачка с неблагодарната дъщеря не идваше да чисти! Тя сама вчера му беше казала това.

А най-хубавото от всичко бе, че Брайън Бишоп беше арестуван. Новината се разпростираше на цялата първа страница в сутрешното издание на „Аргъс“. Говореха за това по местното радио! Със сигурност щяха да я включат и в местните телевизионни новини. Може би дори по националните новини! Радост! Каквото повикало, такова се обадило! Като колелата на кола. Колата на Клео Мори!

Клео Мори притежаваше най-добрия модел морис TF 160. Вслушваше се в него сега, как сладко ръмжи със своите 1,8 литра в хладния въздух на ранното утро. Осем часът. Трябваше да й признае, че има дълъг работен ден.

Тя излезе от мястото си за паркиране, подкара нагоре по улицата, като твърде дълго задържа на първа, но може би се наслаждаваше на екота на ауспуха?

Да влезе през портите в двора на блока, където живееше Клео Мори, не беше сложна задача. Трябваше да набере четири цифри на електронния блок. Той лесно разбра кои са, докато наблюдаваше с бинокъл удобно от колата си какво набираха другите живеещи, когато се прибираха у дома.

Дворът беше празен. Ако някой любопитен съсед наблюдаваше иззад щорите си, щеше да види същия спретнато облечен мъж с клипборд, с емблемата на „Сийборд“ на джоба на сакото, както и вчера, и щеше да предположи, че е дошъл отново да провери газомера. Или нещо подобно.

Новоизработеният му ключ се завъртя леко в ключалката. Благодаря ти, Боже! Той влезе в просторното разчупено пространство долу и затвори вратата зад себе си. Тишината миришеше на препарат за полиране на мебели и прясно смляно кафе. Чу тихото мъркане на хладилника.

Огледа се, запомняйки всичко, което нямаше време да запомни вчера, не и с онази тросната жена зад гърба си. Видя кремави стени, накачени с абстрактни картини, които не разбираше. Модерни килими, пръснати по лъскавия дъбов под. Два червени дивана, черни лакирани мебели, голям телевизор, скъпа стереоуредба. Един брой на списание „Съсекс Лайф“ на малка масичка. И незапалени свещи. Дузини свещи. Дузини, дузини свещи в сребърни свещници, в матови стъклени съдове, във вази — да не би пък да си падаше по религията? Да не организираше сатанински поклонения? Още една сериозна причина да я премахне. Бог ще е доволен да се отърве от нея!

После видя квадратния аквариум върху масичката за кафе, с една златна рибка, която плуваше вътре край нещо, което наподобяваше развалини на миниатюрен гръцки храм.

— Трябва да те освободя — каза милиардерът на време. — Грешно е да се държат животните затворени.

Разходи се между редицата претъпкани с книги рафтове от пода до тавана. Видя „Брайтън Рок“ на Греъм Грийн. „Никой не е верен“ на Джеймс Хърбърт. Една кримка на Наташа Купър. Няколко книги на Йън Ранкин и исторически трилър на Едуард Марстън.

— Ау-у! — каза на глас. — Имаме едни и същи литературни вкусове! Жалко, че няма да имаме възможност да поговорим за книги! Знаеш ли, при други обстоятелства бихме могли да бъдем добри приятели.

После отвори чекмеджето на масата. Там имаше ластици, кочан ваучери за паркиране, счупено дистанционно управление за гараж, батерия, пликове. Той порови, но не намери онова, което търсеше. Затвори го. После се огледа, отвори още две чекмеджета, затвори ги отново, пак не открил нищо. В кухненските чекмеджета пък съвсем нямаше нищо.

Ръката продължаваше да го боли. Пареше непрекъснато, влошаваше се въпреки хапчетата. И имаше главоболие. Главата му непрекъснато пулсираше и имаше лека треска, но това не беше нещо, с което да не може да се справи.

Изкачи се горе, без да бърза. Клео Мори току-що беше отишла на работа. Цялото време на света беше негово. Колкото си пожелаеше часове!

На горния етаж откри малка баня. Срещу нея беше кабинетът й. Той влезе. Стаята беше хаотично разхвърляна, също с претъпкани с книги рафтове по всички стени и като че ли почти всички книги май бяха по философия. Бюрото, отрупано с хартия и с лаптоп по средата, беше разположено пред прозорец, от който се виждаха покривите на Брайтън в посока към морето. Той отвори едно подир друго всички чекмеджета на бюрото, внимателно преглеждайки съдържанието, преди отново да ги затвори. После отвори и затвори всяко едно от четирите чекмеджета на металната кантонерка.

Спалнята й беше на горния етаж, от другата страна на спираловидна стълба, която като че ли водеше на покрива. Той отиде и подуши леглото й. После дръпна пурпурната покривка на леглото и притисна нос към възглавницата й, като вдиша дълбоко. Уханието стегна слабините му. Внимателно нави надолу юргана, като душеше всеки сантиметър от чаршафа. Пак тя! Отново тя! Никаква миризма от старши детектив Грейс! Никакви петна от семенна течност по чаршафа! Само нейните миризми и ухания! Само нейните! Оставени за него да им се наслади.

Той внимателно върна юргана на мястото му, после покривката на леглото. Много внимателно. Никой нямаше да разбере, че е бил тук.

В стаята имаше модерна тоалетка от черно лакирано дърво. Отвори единственото й чекмедже и там го съзря сред кутийките с бижута! Черен ключодържател с отпечатани в златно букви MG. С два лъскави, неизползвани ключа на халка.

Затвори очи и изрече къса благодарствена молитва на Господ, че го беше насочил към тях. После вдигна ключовете и ги целуна.

— Прекрасно!

Затвори чекмеджето, пъхна ключовете в джоба си и се върна долу, където се насочи директно към аквариума с рибката. Вдигна ръкава на сакото си, на ризата и пъхна ръка в топлата вода.

Беше като да се опитваш да хванеш парче сапун във вана! Но най-сетне успя да сграбчи извиващата се хлъзгава златна рибка, като обви с пръсти глупавото създание.

После я хвърли на пода.

Чу я как се мяташе, докато излизаше през външната врата.