Недостатъчно мъртъв

27

Скункс почувства прилив на сили. Светът беше много по-добро място. Хероинът си вършеше работата — беше му приятно топло и замаяно, всичко беше чудесно, тялото му бе залято от ендорфини. Ей така трябваше да усеща живота; искаше да запази това усещане завинаги.

Пристигна Бетани с пиле, малко картофена салата и кофа с крем карамел, които беше взела от хладилника на майка си, и всички лайнари се бяха омели от караваната му, и той я оправи изотзад, така както тя обичаше… и както и той обичаше, масивният й задник да се притиска в корема му.

А сега тя го караше по крайбрежната улица с малкото пежо на майка си, а той се беше излегнал в седалката до нея, наклонена назад, и зяпаше през моравите очила офиса си. Отбелязвайки на свой ред всички паркирани коли. Всички видове коли, за които можете да се сетите. Всичките прашни и напечени от слънцето. Стопаните им бяха на плажа. Той търсеше кола, която да отговаря на марката и модела, записани на влажното смачкано листче хартия на скута му, неговия списък за пазаруване, който трябваше да поглежда от време на време, защото паметта му беше боклук.

— Трябва скоро да се връщам. На майка й трябва колата. Довечера отива на бридж — каза Бетани.

Всички шибани марки коли в света бяха паркирани на крайбрежната улица тази вечер. Всички шибани марки, с изключение на онази, която търсеше. Нов модел ауди А4 кабриолет, автоматик, с нисък километраж, металик в синьо, сребристо или черно.

— Насочи към Шърли Драйв — каза той.

Часовникът на таблото показваше шест и петнайсет вечерта.

— Наистина трябва да се прибера до седем. Колата й трябва, ще ме убие, ако закъснея — отговори Бетани.

Скункс я погледна одобрително за момент. Имаше къса черна коса и дебели ръце. Гърдите й извираха от деколтето на размъкнатата тениска, а пълните й кафяви бедра бяха прикрити оскъдно от синя дочена минипола. Беше пъхнал едната си ръка под ластика на гащите й, гушната в меките й влажни срамни косми, като мушкаше с два пръста още по-надълбоко.

— Завий надясно — нареди той.

— Караш ме пак да ми се прииска!

Той мушна пръсти още по-надълбоко.

Тя се задъха.

— Скункс, престани!

И на него отново му се прииска. Тя зави надясно на светофара, покрай статуята на кралица Виктория, а после той внезапно извика:

— Спри!

— Какво има?

— Там! Там! Там! — той хвана волана, като качи колата на бордюра, без да обръща внимание на скърцането на спирачките и на клаксона отзад.

Докато Бетани спираше колата, Скункс извади първо пръстите, после ръката си.

— Брилянтно, мамка му! Виждаш ли я!

Отвори вратата на колата, излезе с препъване и тръгна, без да се обърне.

Там, на светофара, от другата страна на улицата беше спряла тъмносиня металик ауди А4 кабриолет. Скункс измъкна химикалка от джоба си, записа номера на колата на листчето, после измъкна мобилния си телефон от джоба на панталона и набра един номер.

— GU 06 LGJ — прочете. — Можеш ли да ми дадеш нещо до един час?

Толкова беше доволен, че дори не видя как пежото замина, а Бетани му махна с ръка, не чу и краткото й бибипкане.

„Брилянтно! — помисли си. — Да-а!“

Не видя също така и малкия сив форд край бордюра на няколко метра зад него. Това беше една от петте коли на екипите за проследяване, която караше подире му през последния половин час, след като беше излязъл от караваната.