Недостатъчно мъртъв

85

За някои служители кариерата в полицията означаваше непрекъсната, невинаги предсказуема серия от промени. Можеха да те преместят от униформен патрулен полицай днес в местното звено за полицейско подкрепление утре, да те пратят да изпълняваш заповеди за арести и да се занимаваш с бунтове, после да преминеш към цивилните полицаи като началник звено за борба с наркотици под прикритие, а след това да те командироват на летище „Гатуик“ да се занимаваш с кражбите на багаж. Други пък намираха своята ниша, както змия намира дупката си или скарида пукнатина в подводна скала, и си оставаха там, без да мръднат цели трийсет години до пенсиониране, с примамка на кукичката — много читава пенсия, благодаря.

Детектив сержант Джейн Пакстън беше една от служителите, които бяха намерили своята ниша и си стояха в нея. Тя беше едра жена с грозновато лице, на около четирийсет години, с провиснала кестенява коса и резки, безапелационни маниери, която работеше като координатор на разпити.

Според мълвата преди няколко години бе станала любимка на целия женски състав в Съсекс Хаус, след като отвъртяла плесница на Норман Потинг. Имаше около половин дузина версии за случилото се в зависимост от това с кого говорехте. Версията, известна на Грейс, беше, че Потинг сложил ръка на бедрото й под масата по време на среща с предишния началник на полицията.

Детектив сержант Пакстън сега седеше срещу Грейс до кръглата маса в офиса му, облечена в толкова обемиста свободна блуза, че главата й сякаш стърчеше от палатка. От двете й страни бяха седнали Ник Никол и Глен Брансън. Детектив сержант Пакстън пиеше вода. Тримата мъже пиеха кафе. Беше осем и трийсет в понеделник вечер и четиримата знаеха, че ще са късметлии, ако се измъкнат от щаба на отдела за криминални разследвания до полунощ.

Докато Брайън Бишоп седеше сам и съзерцаваше собствения си пъп в килията на арестантския блок в очакване да пристигне адвокатът му, екипът изграждаше политиката си за разпити на Бишоп. Брансън и Никол, които бяха преминали специално обучение за техниките на разпита, щяха да проведат редицата разпити. Рой Грейс и Джейн Пакстън щяха да ги гледат от стаята за наблюдение.

По учебник процедурата беше да прекараш заподозрения през три последователни стратегически разпита в рамките на двайсет и четири часа, докато могат да го задържат в ареста. По време на първия, който щеше да се състои тази вечер след пристигането на адвоката на заподозрения, щеше да говори предимно Бишоп, като изложи фактите си. Щяха да го насърчат да разкаже версията си, семейната си история, да опише какво е правил през последните двайсет и четири часа преди смъртта на жена си.

При втория разпит, който щеше да се състои сутринта, щеше да има специални въпроси по разказаното от Бишоп по време на предишния разпит. Тонът щеше да бъде конструктивен и любезен, като полицаите през цялото време щяха да си водят бележки за всички несъответствия. Едва при третия разпит, който щеше да се проведе по-късно през деня, след като Бишоп и екипът си починат — и екипът имаше възможност да прецени всичко, — щяха да свалят ръкавиците. При този трети разпит щяха да бъдат оспорени всички несъответствия или предполагаеми лъжи.

Надяваха се до края на третия разпит извлечената от заподозрения информация в съчетание с вече натрупаните доказателства — като например ДНК пробите — да бъде достатъчна за някой адвокат на Държавната служба за съдебно преследване от офиса на „Дайк Роуд“ да се съгласи, че доказателствата са достатъчни за потенциално осъждане и да разреши заподозреният да бъде официално обвинен.

Ключ към всеки успешен разпит бяха въпросите, които трябваше да се зададат и — особено важно — каква информация не биваше да се разкрива. Всички бяха съгласни, че заснемането на бентлито на Бишоп на път за Брайтън малко преди убийството на мисис Бишоп трябваше да не се съобщава до третия разпит.

После поспориха малко кога да повдигнат въпроса за полицата на застраховката живот. Грейс посочи, че след като вече са разпитвали Бишоп за това и той е отрекъл да знае нещо за полицата, трябва да я споменат при първия разпит, за да видят дали изобщо си е променил версията.

Съгласиха се да му съобщят ненадейно за противогаза по време на втория разпит. Джейн Пакстън предложи да го включат в серията специални въпроси за сексуалния живот на Бишоп със съпругата му. Другите се съгласиха.

Грейс поиска от Брансън и Никол подробен отчет как се е държал Бишоп по време на ареста и общо за поведението му.

— Студен е като риба — каза Брансън. — Не можах да повярвам, когато с Ник отидохме да му съобщим новината, че са намерили жена му мъртва — той погледна Никол за потвърждение, който кимна. Брансън продължи: — Е, да, показа си отначало мъката, но знаете ли какво каза след това? — той погледна Грейс, а после Пакстън. — Каза: „Моментът никак не е подходящ… аз съм насред турнир по голф.“ Представяте ли си?

— Ако не друго, считам, че този коментар доказва точно обратното — отвърна Грейс.

Всички погледнаха детектив следователя с интерес.

— В какъв смисъл? — попита Брансън.

— Доколкото съм го наблюдавал, Бишоп е твърде умен, за да направи подобна безсърдечна, потенциално обвиняваща го забележка — отговори Грейс. — Това по-скоро е забележка на човек, който е абсолютно объркан. Което показва, че шокът е бил искрен.

— Казваш, че мислиш, че е невинен? — попита Джейн Пакстън.

— Не, казвам само, че имаме доста силни доказателства срещу него. Нека за момента се придържаме към твърдите факти. Подобен коментар би бил полезен по време на съдебния процес… прокурорът може да го използва, за да настрои заседателите срещу Бишоп. Трябва да го премълчим, да не го изтъкваме при никой от разпитите, защото той вероятно ще каже, че не си го разбрал добре, и така ще си изгърмиш изненадата.

— Разумно — каза Ник Никол и се прозина, като веднага се извини.

Грейс знаеше, че е жестоко да държи Никол тук до късно, след като у дома му го чакаше бебе, но това не беше негов проблем. Никол беше точно меката обвивка на твърдия Брансън за тази серия разпити.

— Следващата точка в моя списък — каза Джейн Пакстън — е връзката на Бишоп със Софи Харингтън.

— Определено при третия разпит — каза Грейс.

— Не, мисля че трябва да го повдигнем при втория — отговори Брансън. — Можем да го попитаме отново дали я познава и каква е била връзката им. Това ще ни даде добра представа доколко е искрен, дали все още отрича, че я познава. Нали така?

— Имаш право — каза Грейс. — Но той ще знае, че сме анализирали всичките му телефонни разговори и би трябвало да е много глупав, за да отрича, че я познава.

— Да-а, ама аз мисля, че си заслужава да го попитаме по време на втория разпит — настоя Брансън. — Разсъждавам така: имаме свидетелката срещу къщата на Софи Харингтън, която с положителност го е разпознала някъде около часа на убийството. В зависимост от това как ще отговори на въпроса за телефона по време на втория разпит, можем да му сервираме това при третия.

Грейс погледна към Джейн Пакстън. Тя кимна одобрително.

— Добре — каза той. — Добър план.

Вътрешният му телефон иззвъня. Той се отдалечи от масата и отиде до бюрото си да отговори.

— Рой Грейс — помълча, слушайки известно време, после каза: — Добре. Благодаря. Ще съм готов.

Остави слушалката и се върна при другите на масата.

— Адвокатът на Бишоп ще бъде тук в девет и половина — той погледна часовника си. След четирийсет и пет минути.

— Кой е той? — попита Джейн Пакстън.

— Лейтън Лойд.

— Ами да — сви рамене Брансън. — Кой друг?

Съсредоточиха се върху онова какво точно да кажат на Лойд и какво да премълчат на този етап. После четиримата напуснаха сградата и закрачиха бързо към супермаркета АСДА, пресичайки направо отзад през храстите, за да хапнат набързо по един сандвич за вечеря.

Десет минути по-късно пресякоха обратно през улицата, като Брансън и Никол минаха през страничната порта към отделението за задържане. Вътре ги заведоха в една стая за разпит, където щяха да изложат историята на адвоката на Бишоп и защо Бишоп е бил арестуван. После щяха да доведат и него за разпита.

Джейн Пакстън и Грейс се върнаха всеки в своя офис, като Грейс възнамеряваше през следващия половин час да навакса малко с електронната си поща. Той седна на бюрото и се обади на Клео и установи, че тя все още е на работа в моргата.

— Хей, здравей! — каза му тя, очевидно доволна, че се е обадил.

— Как си? — попита той.

— Смазана. Но добре, че се обади.

— Харесвам гласа ти, когато си изморена. Става един такъв дрезгав… много е сладък!

— Нямаше да мислиш така, ако ме беше видял. Имам чувството, че съм на сто години. А ти? Как се развиват нещата?

Той я информира набързо, като й обясни, че няма да свърши преди полунощ, и попита иска ли да отиде при нея.

— Много бих се радвала да те видя, миличък, но измъкна ли се оттук — гмуркам се в банята, а после в леглото. Защо не минеш утре?

— Не е лошо като идея!

— Храниш ли се нормално? — попита тя изведнъж с майчински тон. — Вечерял ли си?

— Горе-долу — отвърна той уклончиво.

— Спагети в АСДА?

— Сандвич — призна той.

— Това е нездравословно! Какъв сандвич?

— С говеждо.

— За Бога, Рой. Тлъсто месо и въглехидрати!

— Имаше и един лист маруля.

— Е, тогава всичко е наред — каза тя саркастично.

После гласът й се промени.

— Можеш ли да изчакаш секунда? Има някой пред сградата — прозвуча разтревожена.

— С кого работиш?

— С никого, сама съм. Дарън и Уолтър, бедничките, бяха дошли в четири сутринта. Преди малко ги изпратих да си вървят. Само ще проверя кой е, окей? Ще ти се обадя след секунда.

Разговорът прекъсна.