Недостатъчно мъртъв

48

Малко преди четири часа Холи Ричардсън стоеше на касата на най-страхотния нов бутик в Брайтън и плащаше за безумно скъпа, изключително тясна и къса черна рокля, поръбена с изкуствени диаманти, без която беше решила, че в никой случай не може да иде на партито тази вечер. Купуваше я благодарение на една кредитна карта „Върджин“, която преди няколко дни най-случайно намери заедно с пин кода на изтривалката си. Собствената й „Баркликарт“ вече беше на червено и по нейни сметки, при сегашния й стил на харчене, заплатата й от фитнес центъра „Еспорта“ във Фалмър, където работеше на рецепцията, щеше да покрие напълно дефицита някъде около деветдесет и петия й рожден ден.

Бракът с богат човек не беше просто възможност, а необходимост.

А може би тази вечер мистър Страхотен Много Богат Пич, Който Обича Тъмнокоси Къдравелки с Малко По-големи Носове щеше да бъде на партито, където щяха да идат те със Софи. Човекът, който го организираше, беше преуспяващ музикален продуцент. Къщата беше поразителна сграда в мавритански стил направо на плажа, през няколко къщи от онази, която Пол Макартни беше купил на бившата си любима Хедър.

Ах, мамка му! Току-що си спомни, че беше обещала на Софи да й се обади вчера, когато беше на фризьор, и съвсем й беше изхвръкнало от главата.

Понесла изключително скъпата си покупка в модерна фирмена торбичка с въжени дръжки, тя излезе на натоварената „Ийст Стрийт“, изрови от чантата си миниатюрния последен модел „Нокия“ и се обади на Софи. Веднага я прехвърлиха към гласова поща. Остави извинително съобщение, предложи да се срещнат за по едно питие около седем и трийсет, а после да си поделят разходите за таксито до мястото на партито. След като свърши, се обади на стационарния телефон в апартамента на Софи. Но и той я препрати към гласова поща.

Остави и там второ съобщение.