Недостатъчно мъртъв

92

Съвместната сутрешна оперативка на операция „Хамелеон“ и операция „Мистрал“ приключи малко преди девет часа. Сега, след като арестуваха заподозрения, настроението беше оптимистично. И се подсилваше от факта, че имаше свидетел — възрастната дама, която живееше срещу Софи Харингтън и беше разпознала Брайън Бишоп пред дома й някъде около часа на убийството. Грейс се надяваше, че с малко късмет ДНК анализът на семенната течност във вагината на Софи Харингтън щеше да отговаря на този на Бишоп. В Хънтингтън бяха пуснали анализа по бързата процедура и той щеше да получи резултатите по-късно днес.

Сега вече почти никой не се съмняваше, че двете убийства са свързани, но все още криеха подробностите от пресата.

Имената на хората и часовете, посочени от Бишоп при първия му разпит, се проверяваха и Грейс се интересуваше най-вече дали от „Бритиш Телеком“ щяха да потвърдят, че Бишоп е поискал ранно събуждане, след като се е върнал в апартамента си в четвъртък вечер. Макар че такава поръчка би могла да бъде направена и от съучастник. При възможността да получи три милиона лири стерлинги от застраховката живот на жена си шансът Бишоп да има съучастник — дори повече от един — трябваше внимателно да се провери.

Той излезе от конферентната зала, бързайки да продиктува няколко писма на своята секретарка Елинор, като едното беше за подготовката на съдебно дело срещу онзи отвратителен тип Карл Венър, арестуван по предишния случай на убийство, водено от Грейс. Рой закрачи забързано по коридорите, през голямото отчасти отворено, постлано със зелен килим пространство с офисите на всички висши служители на отдела за криминални разследвания и помощния им персонал.

За своя изненада, докато минаваше през вратата със секретен код, която отделяше това пространство от залата за тежки произшествия, видя много хора, струпани около едно бюро, включително Гари Уестън, който беше главен следовател на съсекския отдел за криминални разследвания и технически негов, на Грейс, непосредствен началник, макар че в действителност Грейс отговаряше предимно пред Алисън Воспър.

За момент се почуди дали не разиграват лотария. Или пък някой да има рожден ден. Но когато се приближи, не забеляза празнично настроение. Всички бяха като в шок, включително и Елинор, която изглеждаше така през повечето време.

— Какво има? — попита я той.

— Не си ли чул?

— Какво да чуя?

— За Джанет Макуъртър?

— Нашата Джанет ли, от националната полицейска компютърна служба?

Елинор закима насърчително през големите си очила, като че ли му помагаше да решава кръстословица.

До преди четири месеца Джанет Макуъртър работеше на отговорна длъжност тук, в Съсекс Хаус, като началник-отдел на националната полицейска компютърна служба — голям офис с четирийсет души. Една от основните им функции беше събиране на информация и разузнавателни данни за детективите в полицията.

Невзрачно неомъжено момиче над трийсетте, прилежно и малко старомодно на вид, тя беше много обичана заради желанието си да помогне, да работи докогато имаше нужда, като оставаше неизменно учтива. По външен вид и с непредизвикателното си сериозно поведение приличаше на Грейс на съселче.

През април Джанет изненада всички, като подаде оставка с мотива, че е решила да попътува една година. После много тайно и свенливо бе признала пред две от най-близките си приятелки в отдела, че се запознала и влюбила в един мъж. Вече били сгодени и тя щяла да емигрира с него в Австралия и там да се оженят.

Брайън Кук — началник на отдела по научна поддръжка и един от приятелите на Грейс, се обърна към него.

— Открили са я мъртва, Рой — каза той рязко. — Вълните я изхвърлили на плажа в неделя вечер… доста е постояла във водата. Току-що я разпознаха по зъбния статус. И, изглежда, е била мъртва, когато е попаднала във водата.

За момент Грейс остана безмълвен. Зашеметен. Той имаше често работа с Джанет през всичките тези години и наистина я харесваше.

— Мамка му — каза. За миг като че ли тъмен облак засенчи прозорците и той усети дълбоко в себе си студен вихър. Хората умираха, да, но инстинктивно усещаше, че нещо в случая никак не беше наред.

— Май не е стигнала до Австралия — каза Кук сардонично.

— Нито пък до олтара.

Кук сви рамене.

— Свързаха ли се с годеника й?

— Научихме едва преди минути. Може и той да е мъртъв, а после добави: — Може да минеш да кажеш няколко думи на хората в отдела й… предполагам, че много ще се разстроят.

— Ще го направя, когато ми остане малко време. Кой ще оглави разследването?

— Още не знам.

Грейс кимна, а после отведе шокираната си секретарка обратно в офиса й. Имаше само десет минути да й продиктува каквото трябваше и после да отиде в центъра за задържане за втория разпит на Брайън Бишоп.

Но не можеше да пропъди невзрачното личице на Джанет Макуъртър от ума си. Беше най-приятният и услужлив човек, когото познаваше. Защо му е на някой да я убива? Нападател на улицата? Изнасилвач? Нещо общо с работата й?

Размишлявайки върху това, той си помисли: петнайсет години работи за съсекската полиция предимно в отдела на националната полицейска компютърна служба, влюбва се в някакъв мъж, после решава да смени кариерата си, начина си на живот. Напуска. След това умира.

Грейс вярваше твърдо, че човек трябва най-напред да се огледа за най-очевидните неща. Знаеше откъде би започнал той самият, ако беше старши следовател по нейното разследване. Но в този момент смъртта на Джанет Макуъртър, колкото и шокираща и тъжна да бе, не беше негов проблем.

Или поне така си мислеше.