Недостатъчно мъртъв

29

Камерата се въртеше бавно и малко на подскоци, обхващайки спалнята на семейство Бишоп на „Дайк Роуд Авеню“ №97. Спря се за няколко мига върху голото тяло на Кати Бишоп, което лежеше разпънато, с китки, завързани за доста претенциозните дървени колони на леглото, със следата от охлузено на врата и противогаза.

— Противогазът е бил върху лицето й, когато е открита — каза Рой Грейс на екипа си, който сега наброяваше двайсет души, събрани в залата за тежки произшествия и наблюдаващи видеоматериала, заснет от криминолозите на местопрестъплението.

Помещението побираше най-много двайсет и пет души, насядали на твърдите червени столове около правоъгълната маса, и ако е необходимо, още трийсет прави. Едно от нещата, за което го използваха, бяха оперативките за пресконференциите при тежките произшествия и точно поради тази причина в долния край, точно срещу видеоекрана, имаше извито двуцветно синьо табло, два метра високо и три метра широко, на което се мъдреше бодро електронният адрес на съсекската полиция плюс надписът на благотворителната организация „Краймстопърс“ и телефонният номер. Всички изявления за пресата и медиите се правеха от служителите на този фон.

— Кой я е махнал, Рой? — попита инспектор Ким Мърфи с любезен, но много директен глас.

Грейс беше работил и преди това с Ким, за да изправят пред съда един домовладелец от Брайтън за заговор за убийство, с излязло наскоро успешно решение, и споменът беше добър. Той я беше повикал за това разследване като свой заместник старши следовател. Тя беше блестящ, невероятно интелигентен инспектор, на трийсет и няколко години и той много я харесваше. Беше и много привлекателна, със спретнато подстригана руса коса с кичури, широко открито лице и почти неизменна омагьосваща усмивка, която прикриваше много успешно — за изненада и съжаление на не един негодник, — една изненадващо твърда, обиграна личност от типа „не-се-бъзикай-с мен“. Въпреки ранга й в нея имаше нещо момчешко. Тази вечер то беше подчертано от спортно, бежово ленено сако с пагони, което беше облякла върху бяла тениска и панталони. През повечето време идваше на работа с мотор „Харли Дейвидсън“, който поддържаше сама.

— Чистачката — каза той. — Един Господ знае какви още улики е заличила.

Тази вечер се бореше със себе си. Наистина се бореше. Трябваше да действа като старши следовател по разследване на убийство с всички отговорности, които произтичаха от това. Но колкото и да се опитваше да се съсредоточи, част от него беше съвсем на друго място, в друг град и в съвсем друго разследване. Санди. И току-що осъзна, че изобщо беше забравил да се обади на Клео, за да й каже горе-долу по кое време ще се освободи тази вечер. Щеше да се опита да й изпрати крадешком съобщение по време на тази оперативка.

Изведнъж се почувства объркан за връзката си с Клео. Ами ако Санди наистина беше в Мюнхен? Какво щеше да стане, ако се срещнеха?

Имаше твърде много неопределими величини. Тук и сега, както седеше на работното си място, в реалния свят на първа зала, с лица, които го гледаха в очакване. Въобразяваше ли си или наистина го гледаха странно?

Стегни се!

— Шест и трийсет, петък, 4 август — прочете от бележките си за оперативката. Беше свалил сакото, разхлабил вратовръзката и разкопчал две от най-горните копчета на ризата си заради изтощителната жега.

— Това е първата оперативка за операция „Хамелеон“ — продължи той. — Разследване на убийството на трийсет и пет годишно лице от женски пол, идентифицирано като мисис Катрин Маргарет Бишоп… известна като Кати… от „Дайк Роуд Авеню“ №97, Хоув, Източен Съсекс, провеждано в първия ден след откриване на тялото й в осем и трийсет тази сутрин. Ще обобщя произшествието.

Грейс изреди за няколко минути събитията, които бяха довели до откриването на тялото на Кати. Когато стигна до противогаза, както можеше да се очаква, Норман го прекъсна.

— Може би е имал хронично газове, Рой. Сложил й е противогаза от добрина — Потинг се огледа ухилен. Но никой не се усмихна.

Грейс изстена вътрешно.

— Благодаря ти, Норман — каза. — Имаме доста неща за отхвърляне. Можем да минем и без хумор.

Потинг продължаваше да се оглежда, като се хилеше неудържимо на аудиторията си, несмутен от безизразните им лица.

— Можем също така да се погрижим да не изтича информация за противогаза където и да било — добави Грейс. — Искам абсолютно мълчание по въпроса. Ясно ли е на всички?

Премълчаването на основна информация, открита на местопрестъплението, беше обичайна практика. Така, ако някой се обадеше по телефона и споменеше противогаз, разследващият екип веднага щеше да разбере, че обаждащият се почти със сигурност знае нещо.

Грейс започна да изрежда задачите на всеки един. Трябваше да се възстанови фамилното дърво на Кати Бишоп, имената на всички хора, с които е имала връзка, плюс фонова информация за тях. С това се занимаваха служителките за връзки със семействата и той вече беше определил Бела Мой да наблюдава задачата.

Бела зачете от отпечатаните пред нея бележки.

— Засега нямам много информация — каза тя. — Кати Бишоп по баща е Катрин Маргарет Дентън, единствено дете на родители, живеещи в Брайтън. Омъжила се е за Брайън Бишоп преди пет години — трети брак за нея, втори за него. Деца няма.

— Имаш ли представа защо няма? — попита Грейс.

— Не — Бела изглеждаше малко изненадана от въпроса. — Бишоп има две деца от първия си брак.

Грейс отбеляза нещо в тефтера си.

— Окей.

— Прекарва дните от седмицата предимно в Брайтън… обикновено отива в Лондон за една нощ. Брайън Бишоп има апартамент в Лондон, където прекарва от понеделник до петък.

— Място за чукане? — предположи Норман Потинг.

Грейс не отговори. Но Потинг имаше право. Липсата на деца и пет години брачен живот доста отделен един от друг не говореха за много тясна връзка. Въпреки че той и Санди бяха женени девет години и нямаха деца… но за това си имаше причини. Медицински. Той отново си записа нещо.

Дъвчейки дъвка с обичайния си високомерен вид, Алфонсо Дзафероне беше определен да работи с анализатора на ХОЛМС, за да възстанови поредицата от събития и да състави списък на заподозрените — в случая засега един, съпругът й. Трябваше да се направи пълна времева възстановка за Брайън Бишоп, за да се установи дали не е бил тук тогава, когато е била убита Кати. Имало ли е наскоро някакви сходни убийства в това графство или в другите? Нещо, в което да е използван противогаз? Дзафероне се облегна назад на стола си; раменете му бяха толкова масивни, че сигурно беше работил върху тях, помисли си Грейс. И както всички мъже в стаята, беше свалил сакото си. Безвкусни ръкавели с фалшиви диаманти и златни ленти за ръкавите блестяха върху елегантната му черна риза.

Друга задача, която Грейс беше възложил на Норман Потинг, беше да се сдобие с план на къщата на Бишоп, въздушна снимка на имота и околността и да претърси старателно всички пътища, по които можеше да се влезе вътре. Той искаше също така от Потинг, а после отделно от главния криминолог подробна оценка за местопрестъплението, включително доклади за претърсване на съседните къщи една по една, което започна рано следобед.

Потинг докладва, че двата компютъра от къщата вече бяха предадени на отдела за криминален анализ на високи технологии, записите от наземните комуникации през последните дванайсет месеца бяха иззети от „Бритиш Телеком“, както и записите от мобилните телефони на семейство Бишоп.

— Дадох телефона й, който беше намерен в колата, за проверка в телекомуникационния отдел, Рой — каза Потинг. — Имаше едно съобщение от единайсет и десет вчера сутринта, мъжки глас — Потинг погледна тефтера си. — Гласеше „Ще се видим по-късно“.

— И това ли е всичко? — попита Грейс.

— Опитаха да му се обадят, но номерът беше скрит.

— Трябва да открием кой е бил.

— Ходих в телефонната компания — отговори Потинг. — Но няма да мога да взема записите до началото на работното време в понеделник.

Петък, събота и неделя бяха най-лошите дни да започнеш разследване на убийство, помисли си Грейс. Лабораториите бяха затворени, както и административните офиси. Точно когато ти трябваше бързо информация, можеше да изгубиш два или три жизненоважни дни в очакване.

— Намери ми запис. Ще попитаме Брайън Бишоп познава ли гласа. Може и да е неговият.

— Не, вече го проверих — каза Потинг. Появи се градинарят и аз го накарах да го прослуша.

— Той в списъка на заподозрените ли е?

— Той е около осемдесетгодишен и малко немощен. Не бих го включил на първите места в списъка.

Това предизвика усмивка у всички.

— По моя сметка — каза Грейс — отива на второ място в списък от двама души.

Той спря да пийне кафе, после вода.

— Така, сега ресурсите. В момента всички поделения не са много натоварени. Искам всеки от вас да помисли каква помощ ще му е нужна в допълнение към собствените му хора. При липсата на други новинарски събития очевидно ще се радваме на пълното внимание на пресата, така че искам да изглеждаме добре и бързо да получим резултати. Пълна циркова програма.

И не само за да бъде зарадвана публиката, помисли си Грейс, но не го каза на глас. Трябваше отново да докаже, че е човек, заслужаващ доверието на сприхавата си началничка Алисън Воспър, помощник-началник на брайтънската полиция, която копнееше Грейс да направи поредната погрешна стъпка.

След броени дни мъжът, когото беше изтеглила от столицата и издигнала до неговия ранг, тази противна мутра старши детектив Касиън Пю — новото й златно момче — щеше да оздравее след катастрофа с кола и да заеме мястото си тук, в Съсекс Хаус. С неизречената цел да яде обедите на Рой Грейс и да го измести някъде вдън земя.

Чак когато подхвана съдебномедицинските експертизи, усети, че всички се съсредоточиха още повече. Пропускайки страниците, изписани от Надюшка да Санча с обстоятелствени технически данни, той мина право на въпроса.

— Съдейки по охлузванията около врата й, Кати Бишоп е била удушена или с тънък шнур, или с тел. Тъкан от врата й беше изпратена в лабораторията за допълнителен анализ, който може да разкрие оръдието на убийството — обяви той. Глътна още малко кафе. — Във вагината й беше намерено значително количество семенна течност, която показва, че е имало полов акт малко преди смъртта.

— Била е страхотно парче за чукане — промърмори Норман Потинг.

Бела Мой се обърна към Потинг.

— Толкова си брутален!

Настръхнал от гняв, Грейс каза:

— Норман, стига вече. Искам да си поговорим след срещата. Никой от нас не е в настроение за безвкусните ти шеги. Ясно ли е?

Потинг свали поглед като виновен ученик.

— Не исках да обидя никого, Рой.

След като му хвърли убийствен поглед, Грейс продължи:

— Семенната течност е изпратена в лабораторията за спешен анализ.

— Кога очакваш резултатите? — попита Ник Никол.

— Най-рано в понеделник.

— Ще ни трябва проба от Брайън Бишоп — каза Дзафероне.

— Взехме днес следобед — отвърна Грейс, доволен, че е изпреварил детектива.

Погледна към Глен Брансън за потвърждение. Детектив сержантът кимна мрачно и на Грейс изведнъж му се сви сърцето. Горкият Глен изглеждаше готов да се разплаче. Може би беше грешка да го изтегли толкова рано на работа. Изживяването на травмата от разпадащ се брак, плюс че физически още не беше във върхова форма, плюс махмурлука, който още не му беше минал, не правеше най-добрата комбинация. Но сега вече беше твърде късно.

Потинг вдигна ръка.

— М-м, Рой… наличието на семенна течност… можем ли да приемем, че в смъртта на жертвата има сексуален елемент… че е била изнасилена?

— Норман — отговори Грейс остро, — предположенията са майка и баща на прецакването. Окей? — Грейс отпи малко вода, после продължи: — Назначени са две служителки за връзка със семействата — каза той, — полицай Линда Бъкли и полицай Маги Кембъл…

Прекъсна го силният звън на мобилния апарат на Ник Никол. Като хвърли извинителен поглед към Рой Грейс, младият детектив стана, почти превит на две, като че намаляването на ръста му щеше да намали и звъна на телефона, и се отдалечи на няколко крачки от работното си място.

— Детектив Никол — каза.

Възползвайки се от прекъсването, Дзафероне се вгледа в лицето на Потинг.

— Май си ходил някъде, Норман, нали?

— В Тайланд — отговори Потинг и се усмихна на дамите, въобразявайки си, че ще се впечатлят от такова екзотично пътешествие.

— И се върна с хубав тен, нали?

— Върнах се с нещо повече от това — каза Потинг, разцъфнал в усмивка. Той вдигна ръка, после посочи третия си пръст, на който се виждаше семпла златна халка.

— Да пукна — каза Дзафероне. — Съпруга!

Бела мушна една полуразголена бисквита в устата си. Говореше с глас, който много харесваше на Грейс. Тих, но винаги много директен. Въпреки че надничаше изпод разрошената си коса като че ли от някакъв друг свят, Бела всъщност беше много умна. Никога не пропускаше нищо.

— Значи това ще е четвъртата ти съпруга, нали?

— Точно така — отвърна Потинг, все още сияейки, сякаш беше постижение, с което се гордееше.

— Мислех, че вече няма да се жениш отново, Норман — каза Грейс.

— Е, нали знаеш какво казват, Рой. Прерогатив на жената е да промени мнението на мъжа.

Бела му се усмихна с повече съчувствие, отколкото с хумор, като че ли беше любопитен, но малко гротесков експонат в зоологическа градина.

— И къде я срещна? — попита Дзафероне. — В някой бар? В клуб? В заведение за масаж?

Потинг отвърна свенливо:

— Всъщност чрез една агенция.

За миг Грейс видя рядък проблясък на смирение в лицето на този мъж. Сянка на тъга. На самота.

— Окей — каза Ник Никол, като седна на работното си място и прибра телефона в джоба си. — Имаме нещо интересно — и постави бележника на бюрото пред себе си.

Всички го погледнаха втренчено.

— Летище „Гатуик“ е алармирано. От двете страни на шосе М23 на всички подстъпи са инсталирани камери за автоматично опознаване на номерата на колите. Снощи едно бентли континентал, регистрирано на името на Брайън Бишоп, е засечено от една от камерите в единайсет и четирийсет и седем. Било е на автомагистралата в южна посока към Брайтън. Тъй като има някакъв технически проблем с камерата, насочена на север, липсва запис, че се е върнал в Лондон… ако се е върнал.

Системата за автоматично разпознаване на номерата на колите се използваше все по-интензивно от полицейските системи за сигурност за сканиране на моторните превозни средства, които влизаха в определен район.

Глен Брансън погледна Грейс.

— Май този тип се провали на теста ти с мигането, Рой. Разказа ни разни врели-некипели. Каза, че по това време бил в Лондон, гушнат в леглото.

Но това не разстрои Грейс. Настроението му внезапно се повиши. Ако успееха да изтръгнат признание от Брайън Бишоп още тази вечер, тогава с малко късмет разследването щеше да приключи почти преди да е започнало. И можеше да замине направо за Мюнхен — може би още утре сутринта. Друга възможност беше да остави Ким Мърфи да движи разследването, но той не работеше по този начин. Обичаше всичко да е в ръцете му, да следи всичко и да надзирава всяка подробност. Именно когато човек работеше с някого почти на собственото му ниво, ставаха грешки. Разни важни неща можеха да пропаднат в пукнатините.

— Да идем да поприказваме със служителките за връзка със семействата — каза той. — Виж дали можем да открием нещо повече за тази кола. Ще можем ли да опресним паметта на Бишоп.