Нощта на върколака

110

Въздъхваш дълбоко и кимваш.

— Добре, ще ви помогна.

Вождът е смаян. Очевидно не се е надявал да изпълниш молбата му. Няколко секунди той се чуди какво да каже, после по призрачните му устни плъзва печална усмивка.

— За пръв път някой от горделивите победители пожелава да ни помогне! Добре, момко. Върви след блатните огънчета, те ще ти покажат пътя. Виждаш ли ги там?

Ръката на вожда сочи през чернотата на мочурището към старата върба, по чиято корона танцуват бледи пламъчета. Изведнъж целият светещ рояк се откъсва от клоните и полита към вас.

Кимваш утвърдително.

— Добре. Ще вървиш след тях, докато стигнеш до голяма черна могила. Там е издъхнал последният от нас, който изнесъл смъртно ранен свещения племенен тотем от полесражението. Вземи тотема и се върни тук. Не пипай нищо друго! Пътеката към мястото е несигурна и надали ще можеш да се натовариш с нещо повече, без да потънеш.

Отново кимваш и без повече приказки тръгваш след блатните огънчета. Скоро конниците се изгубват от погледа ти. Роякът светлинки те води ту наляво, ту надясно, заобикаляйки дълбоките ями. Неволно се учудваш — никога не си имал по-добър водач през мочурище. Впрочем, какво има тук за чудене…

Мини на 62.