Нощта на върколака

118

Вратата се разтваря и навън излиза мършав старец, облечен в груба кълчищена дреха. Той вдига ръка и посочва надясно.

— Ето, натам. Върви все направо и ще стигнеш ниска гола могилка с купчина камъни на върха. Там е гробът на проклетото изчадие. Но се пази, благородни младежо. Не вярвай на очите си. Всяка нощ върколакът излиза от гроба и се преобразява в прекрасен момък, за да подлъгва наивните души. Пази се… и дано Бог ти даде сила за праведния удар.

Благодариш на стареца и тръгваш накъдето те е упътил. Но само след десетина минути Барк спира като вкаменен и заема ловджийска стойка. Ти също застиваш и напрягаш слух. Не, нищо не чуваш. Вече се готвиш да тръгнеш отново, когато някъде от храсталака пред теб долитат тихи гласове.

Мини на 113.