Нощта на върколака

1

Последните кървави лъчи на залязващото слънце играят по заснежените хълмове на Алтагорската долина, когато ти излизаш на превала и хвърляш поглед надолу. Сред гъстеещите сенки под теб се извисява мрачният силует на замъка Алтагор. Дребни човешки фигурки пъплят по пътищата към него, други се тълпят около крепостния ров и на дълга върволица минават по подвижния мост. При други обстоятелства оживлението би изглеждало необичайно за мразовития зимен ден. Но не и днес. Защото заповедта на владетеля Ригоболд е категорична: всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се съберат по залез слънце в двора на кралския замък.

Докато слизаш по стръмния заледен път, ти тревожно оглеждаш долината. Какво може да означава кралската заповед? Обикновено подобни сборове се свикват само при вражеско нашествие, ала сред снежните полета като че няма никакви признаци на тревога. Тук-там в далечината бавно се тътрят волски каруци, натоварени с дърва. Над селцата мирно се вият синкави струйки дим. Не, казваш си ти, не може да бъде война. Самият въздух в тази долина е изпълнен с чувство на покой и безметежност. Но тогава… какво е заставило Ригоболд да вдигне поданиците си на оръжие?

Унесен в тия мисли, ти не усещаш кога си се озовал в подножието на хълма. И изведнъж те стряска гърлен вик:

— Хей, ти! Дай път!

Стреснато отскачаш от пъртината. В следващия миг край тебе профучават четирима конници с развяни алени плащове. Копитата на грамадните им жребци те обсипват със сняг и ти се готвиш да изругаеш, когато първият конник вдига ръка и цялата група рязко спира.

Оглеждаш се. Освен четиримата конници наоколо няма жива душа, тъй че внезапното спиране може да означава само едно: те желаят да разговарят с тебе. Правиш няколко крачки напред и заставаш до тях.

Водачът на групата е широкоплещест мъж с буйна черна брада и мрачни очи под масивния стоманен шлем. Противно на всички закони на любезността ръката му демонстративно опипва дръжката на меча.

— Кой си ти и накъде отиваш? — грубо пита конникът.

За момент се изкушаваш да заявиш, че това не е негова работа, но възпитанието надделява и ти отговаряш:

— Името ми е Леодил, син на граф Аладон. Изпълнявам заповедта на владетеля да се явя в замъка Алтагор.

Чернобрадият мъж избухва в презрителен смях и размахва ръка към спътниците си.

— Чухте ли? Копелето на дъртия Аладон решило да се нареди сред бойците! Е, добре, изслушай ме сега, сополанко. След като благоволи да си кажеш името, нека се представя на свой ред: аз съм дук Аркал де Маладига, а това са моите братя Дзеко, Пино и Биларон. Не ти забранявам да изпълниш кралската заповед. Но запомни едно: тази нощ победата ще бъде моя. Забравиш ли го, ще трябва да освежа паметта ти с острието на меча.

Вглеждаш се в злобните очи на Аркал де Маладига. Изобщо не знаеш за каква победа говори, но гордостта ти е засегната болезнено. Как ще постъпиш сега?

Ако решиш да отговориш на предизвикателството, премини на епизод 109.

Ако предпочетеш временно да се примириш с грубите думи, продължи на епизод 124.