Нощта на върколака

89

Тежките стъпки на Аркал бавно се отдалечават към кръстопътя. След малко го чуваш да съобщава на братята си, че не е намерил нищо. Скоро тропотът на конете им заглъхва в далечината.

Добре, отърва се от Маладига и този път. А сега е време да стигнеш до замъка.

Сваляш плаща си и с няколко удара на кинжала го превръщаш в жалка дрипа. После свиваш плата на топка и започваш да го тъпчеш върху замръзналата земя. Когато става неузнаваем, грижливо се омотаваш в него. Захвърляш шлема си в храстите, превързваш очите си с парче плат и отчупваш от близкото дръвче дълъг клон, за да се подпираш на него. След няколко минути един сляп просяк тъжно куцука с вехта торба на гръб към замъка, протягайки умолително длан пред всеки срещнат.

Маскировката се оказва полезна — точно пред портата на замъка забелязваш движение в крайпътните храсталаци. За момент над тях се подава шлем с герба на рода Маладига. Но жалкият просяк не привлича вниманието на братята. Спокойно минаваш по моста над крепостния ров, прекосяваш двора на замъка и избираш едно забутано стълбище, за да се преобразиш отново в благородника Леодил от рода Аладон.

Мини на 40.