Нощта на върколака

129

Барк тръгва пръв, изпробвайки предпазливо здравината на леда. С възхищение го наблюдаваш как криволичи из тъмнината, за да подбере местата с най-дебел лед. Скоро вече кучето е излязло на по-здрава почва и те чака.

Сега идва твоят ред. Под тежестта ти ледът започва да пращи застрашително. Изтръпнал от напрежение полагаш отчаяни усилия да спазваш пътя, по който е минал Барк. Най-сетне, след внимателно пристъпване и няколко пукнатини, от които едва успяваш да се отдръпнеш, ти заставаш до вярното си куче.

След кратка почивка продължаваш към центъра на мочурището. Изкачваш се по една малка могилка, обрасла с храсталаци и от нейния връх забелязваш в далечината стара върба, облепена с бледи пламъчета. Докато слизаш от другата страна, с тревога се питаш дали и нататък пътят ще бъде безопасен.

Премини на 174.