Нощта на върколака

44

Пътят е далеч по-страховит, отколкото си очаквал. Чернотата на нощта направо те премазва, луната само от време на време надниква през парцаливите облаци. Ободрява те единствено компанията на Барк.

Изведнъж чуваш пукане на лед, съпроводено с приглушен вой. Обръщаш се назад и изтръпваш. Барк потъва в тресавището! Ледът се е бил пропукал при твоето минаване, а тежестта на едрото куче окончателно го е проломила.

Трескаво се оглеждаш наоколо, но не забелязваш абсолютно нищо, което да използваш. А трябва да действаш бързо — над тинята вече се подава само главата на Барк.

Ще се опиташ ли да измъкнеш кучето? Дупката е толкова широка, че би могъл да достигнеш с ръка до средата само ако легнеш на самия край на леда — и тогава е почти сигурно, че опората няма да те издържи. Ако все пак поемеш този риск, продължи на 52.

Недей да правиш глупости, сякаш подшушва някакво гласче в главата ти. Остави го! Така и така с Барк е свършено, защо да загинете и двамата?

Ако сметнеш, че наистина не си заслужава да рискуваш, премини на 33.