Нощта на върколака

141

— Не бързай да се радваш, Маладига! — предупреждаваш го ти. — Може и да умра, но няма да е толкова лесно. Преди това ще отнема живота поне на двама от вас!

Пино се обажда колебливо:

— Знаеш ли, братко, той говори разумно. Мисля, че…

— Не се мъчи да мислиш, Пино! — прекъсва го яростно дукът. — В главата ти няма и капка мозък! Хлапакът просто опитва да ни стресне. Напред!

Докато Дзеко и Биларон се отбраняват от свирепите атаки на Барк, Аркал и Пино връхлитат срещу теб. Отскачаш назад и отбиваш първите удари, но двамата са опитни бойци. Внезапно из мразовития въздух се разнася жален вой.

Оглеждаш се. Окървавеното тяло на Барк се гърчи върху снега. Заслепен от ярост, ти се нахвърляш с удвоена сила върху дук де Маладига и прекалено късно разбираш, че си изпуснал Пино от поглед. Само след миг мечът му се забива в гърба ти. Падаш на снега и последното, което виждаш преди да умреш, е злобната усмивка на дука.