Нощта на върколака

39

— Преди дванайсет години — поправяш я ти.

— Не, преди двайсет и четири — настоява лудата. — Тръгнал си да трепеш върколака, нали?

— Добре де, какво е станало преди двайсет и четири години?

— Много неща. Двама отидоха, един се върна… другият тепърва ще се върне и ти можеш да му помогнеш!

Нищо не разбираш. Кой може да е стоял двайсет и четири години из мочурището? Върколакът ли? Да, ако се вярва на крал Ригоболд, той наистина ще се върне тая нощ… но откъде накъде ще му помагаш?

— Можеш да му помогнеш — настоява лудата. — И на него, и на себе си. Само че ще искам да ми платиш малко. Дребна работа, някакви си десет медни гроша.

Трепваш. Как ли е познала? В кесията си наистина имаш десет медни гроша, но това не е малко, цял сребърник! Ако не искаш да останеш без пукната пара, можеш да изоставиш лудата и да продължиш на 154.

Ако решиш, че разговорът с нея може да си струва парите, мини на 16.