Нощта на върколака

147

— Предаваш ли се, Аркал де Маладига? — високо произнасяш ти ритуалната фраза.

— Предавам се — изхърква Аркал.

— Отказваш ли се от думата, която даде преди малко?

Аркал те гледа като бясно куче, но няма друг изход.

— Отказвам се.

Ставаш и вдигаш острието на кинжала в знак на поздрав.

— Ваше величество, отсъдете победата!

— Победата е твоя, Леодил де Аладон — отвръща кралят. — Ела и заеми заслуженото си място до трона. А ти, Аркал, дръзна да дадеш лъжлива дума на благородник пред целия кралски двор. Затова те лишавам от благородническа титла и те прогонвам от пределите на кралството. Присъдата влиза в сила незабавно. Стражата ще те придружи до границата.

Аркал изглежда като статуя на освирепял демон. Не помръдва, докато стражата не го извежда насила.

— Знаех къде е истината, Леодил — тихо ти казва кралят, когато сядаш до него . — Но трябваше да я докажеш и пред придворните. Сега вече всичко е наред.

Мини на 43.