Нощта на върколака

151

Докато ехото от изстрела заглъхва, главата на звяра изведнъж се замъглява и изчезва. След миг на нейното място стои младежът, когото видя през нощта в Гнилото мочурище.

— Помниш ли ме, татко? Магията е разтурена — произнася младежът.

Под свода на тронната зала се разнася изумената въздишка на десетки гърла. Сега, когато са застанали един срещу друг, приликата между двамата е очебийна. Придворните стоят като вкаменени, единствено ти си запазил присъствие на духа. И кралят е забелязал това.

— Аладон! — отчаяно крещи той. — Убий изчадието!

— Не, Аладон! — прекъсва го младежът. — Изпълни каквото ти казах!

Кого ще послушаш?

Краля — мини на 120.

Младежа — продължи на 14.