Нощта на върколака

66

Барк вече е усетил, че става напечено и опитва да те умилостиви с весели подскоци наоколо. Явно подозира, че се каниш да го изгониш от някаква много забавна игра.

— Кротко, Барк! Кротко! — скарваш му се ти. — Целия ме направи само сняг! Разбери, че нямам време за игри. Тръгнал съм по много важна работа. Хайде, марш обратно! Без пререкания! Марш у дома! Чуваш ли какво ти казвам? У дома!

Най-сетне Барк разбира, че не си в настроение за компромиси. Кучето подвива опашка и побягва обратно по пътя. Няколко секунди гледаш подир него, после се обръщаш и тръгваш към блатата. Но едва си направил няколко крачки, когато долетяла от мрака стрела се впива в гърлото ти. Разкъсван от непоносима болка, ти рухваш на снега и в последните мигове от живота си виждаш как през полето към теб приближават четири едри фигури — дук де Маладига и неговите братя.