Нощта на върколака

65

Внезапно от далечината долита тропот на копита. След няколко минути пред теб дръпва юздите на коня си самият дук де Маладига. Без да чака, той измъква от торбата на седлото си огромна вълча глава с огнени очи и триумфално я размахва пред очите ти.

— Главата на върколака! — изтръгва се от гърдите ти смаяно възклицание.

— Да, сополанко! От утре ще бъда дясната ръка на крал Ригоболд. И тогава ще се погрижа за теб, защото не съм забравил днешното ти нахалство.

Остава ти само да признаеш, че си загубил. Явно хрумването да чакаш край замъка не беше от най-добрите ти идеи.