Нощта на върколака

112

В задния двор на хана наистина расте стара трепетлика. Докато кършиш най-ниския клон, зад гърба ти се раздава зловещ писклив смях. Неволно изтръпваш и посягаш към меча си, но когато се обръщаш, тревогата ти изчезва. Отново е лудата.

— Искаш ли да чуеш една гатанка? — хили се старицата. — Познай защо крал Ригоболд е убил толкова лесно върколака. С меч, а? С меч, с меч… Вярно, с меч го уби. Честен кръст!

Трепваш. Тази жена наистина знае нещо. Правиш крачка напред, но лудата разбира погрешно намеренията ти. Тя оглежда с разширени очи клона в ръката ти и веднага побягва с отчаян писък. След миг нощта я поглъща.

Няма как, гатанката ще остане без отговор. Безсмислено е да преследваш старицата в непрогледната нощ. С помощта на кинжала си бързо издялкваш една трепетликова стрела и изтичваш обратно към кръстопътя. След десетина минути достигаш развалините на някогашната караулка. Според малоумния Гуги оттук трябва да започва най-безопасната пътека към вътрешността на блатата. Но преди да предприемеш каквото и да било, от мрака връхлита нова опасност.

С теб ли е Барк?

Да — мини на 81.

Не — прехвърли се на 126.