Нощта на върколака

68

— Ти изпълни правосъдието… — задавено прошепва младежът. — Но правосъдието… не е справедливост… След малко… аз ще умра… Искам само да станеш… оръжие на висшата справедливост…

От устните му бликва струйка кръв. Разтърсва го кашлица, но след нея гласът му става учудващо твърд.

— Моля те за едно. Когато умра, отрежи главата ми и я отнеси на краля. Но не бързай. Това трябва да стане по пладне. Запомни, точно по пладне. Когато покажеш на Ригоболд главата ми, откъсни снопче козина от муцуната и го хвърли право в лицето му. И… бъди готов със сребърната стрела. Само… само за това… те моля…

Той сякаш иска да каже още нещо, но не успява да довърши. Разтърсва го мощен гърч и в същия миг човешкият му облик изчезва. Пред тебе отново лежи върколакът — вече наистина мъртъв.

Сядаш на един камък и хващаш главата си с две ръце. Тази проклета история те изправя пред мъчителен избор. Ако не изпълниш молбата на върколака, цял живот ще се питаш какво е означавало всичко това. А ако я изпълниш… не, просто не смееш да помислиш какво би станало, ако я изпълниш. Най-дребното ти прегрешение би било оскърбление на кралската особа. Но това е нищо. Трикът със снопчето козина намирисва на магия — едно последно отмъщение на мъртвия върколак.

Напразно си блъскаш главата. Няма как да стигнеш до верния отговор, освен като се довериш на сърцето си. И тъй, какво ще избереш?

Да изпълниш молбата на върколака — мини на 186.

Да забравиш лукавото му предложение — прехвърли се на 56.