Нощта на върколака

163

Колебаеш се само за миг, сетне решително изричаш клетвата. Абатът размахва безплътните си ръце и гръмотевичният му смях разтърсва руините на параклиса. Пред очите ти всичко помръква и преди да изгубиш съзнание, успяваш да си помислиш, че прокълнатият призрак те е измамил.

Но абатът е удържал на думата си. Сякаш е минал само миг, когато внезапно се озоваваш на заснежения път пред замъка Алтагор. Бледото зимно слънце вече се е подало над хоризонта. През рамото ти виси тежка торба. Отваряш я и виждаш вътре окървавена зверска глава. Едното око гледа изцъклено право към теб, от другото стърчи пречупена трепетликова стрела. Смътно си спомняш броденето из блатата и схватката с върколака, но щом се помъчиш да изясниш нещата, спомените изчезват — всичко е минало като насън.

Мини на 127.