Нощта на върколака

48

— Чудесно, синко — усмихва се кралят. — Ела да видиш последната част от ритуала.

Придружени от свитата, двамата излизате в двора на замъка, където вече пламти огромен огън. По знак на краля трима монаси хвърлят в пламъците главата на върколака. Придворните надават радостни възгласи, но Ригоболд отново се приближава към теб и нещо в погледа му вече не е така бащинско, както преди.

— Ти стори всичко точно както трябваше, синко — меко изрича той. — Обещах, че ще станеш мой пръв заместник. Ела да получиш наградата си.

Пристъпваш към него, ала кралят се отдръпва настрана и внезапно пред теб се оказва Аркал де Маладига с насочен арбалет. Преди да се съвземеш от изненадата, рухваш край огъня със стрела в гърдите.

— Ай-ай-ай! — възкликва Ригоболд със зле изиграно учудване. — Затова ли ме разпитваше къде е младият Аладон, благородни дук де Маладига? И затова ли ти разреших да вземеш оръжието със себе си?

— Да, разби… — започва Аркал, но Ригоболд го прекъсва.

— Този човек оскърби достойнството на кралския двор, като уби моя пръв съветник — сурово изрича той. — Пронижете го с копия!

Очите на Аркал се разширяват от смайване — изглежда, че Ригоболд му е обещал нещо съвсем друго. Но преди да успее да гъкне, в него от всички страни се забиват копията на кралската стража.

Миг преди да издъхнеш, ти осъзнаваш тъжната истина. Около върколака е била заплетена някаква много по-сложна интрига. Ригоболд изобщо не е смятал да изпълни обещанието си. След като му донесе желаното, той те премахна чрез ръката на Аркал, а после уби и него, за да не се разприказва. Не случайно старият ти баща често казваше: „Пази се от кралския дворец, Леодил. Там бродят змии в човешки образ…“