Нощта на върколака

26

Без повече колебания грабваш захвърления прът и го подаваш на Пино де Маладига. Той се вкопчва с всичка сила и напъва с крака, но положението не става по-добро. Тресавището го държи здраво. Едва когато Барк захапва пръта и също започва да тегли, тежкото тяло помръдва малко напред. Дърпате сякаш цяла вечност, докато внезапно Пино изхвръква на твърда почва и ти се просваш по гръб.

Веднага скачаш на крака и полагаш ръка върху дръжката на меча. С един Маладига никога не можеш да бъдеш сигурен — дори ако си го спасил от неминуема гибел. Но този път Пино няма намерение да те напада.

— Познах те, Аладон. И съжалявам задето се спречкахме на кръстопътя. Излиза, че си сто пъти по-свестен от Аркал! Собственият ми брат ме изостави, а ти ме спаси, макар да съм ти враг… Не тръгвай още, искам да ти кажа някои неща. В нашия род има една тайна. Аз съм с една година по-голям от Аркал, но баща ни го определи за свой наследник, защото е по-хитър и умел. Освен това трябва да те предупредя, че Аркал е приготвил отровно оръжие. Кинжалът, с който ме замери, беше отровен; отровни са и стрелите в колчана му. Колкото до мен, отсега нататък напускам борбата срещу теб и няма да ме видиш повече. Не мога да вдигна ръка срещу братята си, но помни, че никога не бих ти сторил зло.

Откровените, простодушни думи на Пино те трогват. Протягаш му ръка и се разделяте сред нощта в мочурището като приятели.

Мини на 35.