Нощта на върколака

77

Вече се готвиш да опреш меча в гърба на врага, когато изведнъж черната сянка на Барк профучава край теб и с лай се хвърля напред. Стреснатият Биларон успява да отскочи, после захвърля арбалета и вади меча си. Но този път изненадата е на твоя страна. С един сръчен удар избиваш оръжието от ръката му.

Биларон се озъбва и изтегля от пояса си кинжал. Глупава постъпка! Преди да направи и едно движение, Барк стръвно го захапва за ръката. Братът на дука надава яростен рев, изпуска кинжала и побягва. Преследваш го стотина крачки, но скоро става ясно, че едва ли догониш беглеца. Повикваш Барк и се връщаш в хана.

Ханджията те посреща, пребледнял от уплаха.

— Не ме смятайте за злодей, благородни господине! Аз съм кротък човек. Никому нищо лошо не съм сторил до днес, питайте когото искате. Обаче какво можех да направя? Преди малко онзи дойде и най-напред ми пропъди всичките клиенти. После ми опря меча на гърлото и заповяда да приемам новите посетители тъй, все едно че нищо не е било. Искаше ако някой разпитва за пътеки из мочурището, веднага да му дам знак. После той щял да се погрижи за всичко.

Изплашеният човечец явно говори истината. Кимваш и го потупваш по рамото.

— Добре, радвай се, че не успя да станеш съучастник в едно… а може би и повече злодеяния. Ще забравя всичко, но при едно условие — да ми покажеш сигурна пътека през блатата.

Колкото и невероятно да изглежда, нещастникът пребледнява още повече.

— Не ходете натам, благородни господине! Нощем из тия тресавища бродят духове и други нечисти твари.

— Знам — кимваш ти. — И все пак трябва да навляза в Гнилото мочурище. Кралят ми е заповядал да убия върколака, който ще излезе тази нощ от блатата.

Горкият човек въздъхва и вдига рамене.

— Е, щом е така, няма да ви преча. Не съм навлизал навътре, но ловците казват, че пътеката зад хана била сигурна през зимата. Виж, към южния край на блатата било зле, затова не ходете натам. Опитайте… обиколете из центъра на мочурището, пък на връщане минете пак от тая страна. И се пазете от разрушеното абатство. Тукашните хора разправят, че вътре имало ковачница и нощем прокълнатият абат ходел там да кове магиите си.

Сбогуваш се и тръгваш към вратата, но внезапно ханджията подвиква зад гърба ти:

— Чакайте малко! Вземете поне това!

Обръщаш се и виждаш, че ти протяга стрела за арбалет.

— От трепетликово дърво съм я издялал — обяснява ханджията. — Казват, че това било най-сигурното средство срещу нечисти твари. Отдавна я пазя… по-сигурно ми е някак, особено нощем, като знам, че ми е под ръка. Но сега на вас ще ви е по-полезна. Вземете я… и Бог да ви пази.

Благодариш му сърдечно. За боязливия ханджия навярно е цял подвиг да се раздели с трепетликовата стрела. Какво пък, понякога именно у такива хорица се среща истинската храброст.

Излизаш навън и следван от Барк се отправяш към пътеката.

Продължи на 44.