Нощта на върколака

190

Искаш да се хвърлиш на земята, но вече е късно. Следващите три стрели те пронизват безпогрешно.

Странно, не усещаш болка. Само краката ти се подкосяват и ти рухваш върху окървавения сняг. Опитваш да изтеглиш оръжието си, но и ръцете не ти се подчиняват. Преди да напипаш дръжката на меча, братята Маладига изскачат от крайпътните храсти и се втурват към теб. Ала не им се налага да те доубиват — стрелите са те ранили смъртоносно и ти издъхваш, успявайки само да видиш как Барк пада, разсечен от меча на Дзеко.