Нощта на върколака

156

Отскачаш настрани и в движение изтегляш меча си от ножницата. Мисълта ти е ясна и хладна. Спомняш си една от най-важните заповеди в уроците по бойни изкуства: използвай терена така, че да поставиш врага в неизгодно положение.

Оглеждаш се. Дълбокият сняг край пътя е мястото, където ще имаш предимство пред тромавия Пино. Отскачаш натам и отбиваш първия удар на противника.

Обхванат от ярост, Пино размахва меча като дърварска секира и нанася удар след удар. Но за тебе не представлява никаква трудност да избегнеш дивите му атаки. Нещо повече — само след минута издебваш удобния миг, за да се хвърлиш напред. Острието на меча ти изскърцва по ризницата на врага. Пино стреснато отскача назад, препъва се и пада по гръб. Пристъпваш към него, но в този миг се раздава мощен глас:

— В името на краля приберете мечовете! Тази вечер ще имате срещу кого да се биете!

Стреснато обръщаш глава и виждаш, че по пътя откъм крепостта се приближава в галоп отряд на кралската стража.

Братята Маладига замръзват от изненада. Единствен дук Аркал запазва присъствие на духа и размахва ръка.

— Спокойно, капитане! Не е станало нищо. Просто беседвахме мирно с този младеж и той прояви интерес към бойните умения на брат ми. Не можехме да откажем на любезната му молба за един кратък урок, нали така?

Капитанът на стражата оглежда подозрително четиримата конници, след това кимва.

— Добре, да приемем, че е така. Сега оставете младежа на мира и благоволете да ме последвате към замъка. Кралят е нетърпелив.

Премини на епизод 169.