Нощта на върколака

185

Докато Аркал се отбранява от атаките на Барк, ти кръстосваш меч с Пино. Известно време сред тишината на тресавището се чува само звънтенето на стомана и тежкото ви дишане. Но теренът не е твърде удобен за ръкопашен бой. Внезапно се подхлъзваш върху леда и изпускаш меча си.

Пино се хвърля напред за решителния удар. С отчаяно усилие успяваш да се търкулнеш настрани. Понесен от силата на замаха си, противникът прави още три крачки и затъва до кръста в една от черните ями. Оставяш го да крещи и да се мята в калта, вдигаш меча си от земята и пристъпваш към Аркал. Досега дукът е успял да задържи Барк, но когато ставате двама, той изведнъж се стъписва.

— Хей, чакай, Аладон! Не е честно — двама срещу един!

— Кой говори за честност? Забрави ли, че бяхте четирима срещу един и се чудехте как да ме убиете?

— Ти сам казваше, че родът Аладон се гордее…

— … с това колко изменници и подлеци е пратил на оня свят! — свирепо довършваш ти.

Аркал отстъпва назад. Дори сред нощния мрак може да се различи как лицето му побледнява. Той размахва меча, изтърсва страховита ругатня, после внезапно се обръща и побягва. Докато се провира през храстите, кинжалът му се откача от пояса и тупва върху пътеката. Навеждаш се и го прибираш.

— Хей, а на кого оставяш Пино? — подвикваш насмешливо след него, но той бяга, без да се обръща.

Наистина, ами Пино? Над водата вече стърчи само главата му. Какво ще направиш?

Ще го оставиш на съдбата му — Аркал непременно ще се върне да измъкне брат си — мини на 115.

Ще му помогнеш, въпреки всичко — мини на 26.