Нощта на върколака

191

Нощта е обгърнала Алтагорската долина, но сиянието на пълната луна и блясъкът на снега осигуряват достатъчно светлина, за да крачиш уверено по пътя към Гнилото мочурище. Разлюлени от зимния вятър, голите дървета унило размахват клони, сякаш искат да те предупредят за нещо. Но ти упорито продължаваш напред.

В снега по пътя тъмнеят отпечатъци от копита и човешки стъпки. Въпреки всеобщия страх, мнозина кандидати за наградата са те изпреварили. И сред тях навярно са братята Маладига.

Унесен в мисли за дука и неговите братя, ти не усещаш кога през полето към тебе се е приближила една черна сянка. Забелязваш я едва в последния момент, когато лети през въздуха. Само след миг сянката ще се стовари върху теб. Какво ще предприемеш?

Ако желаеш незабавно да извадиш кинжала от пояса си, мини на 25.

Ако първо се опиташ да отскочиш от удара, продължи на 49.