Нощта на върколака

86

След минута ханджията се завръща, влачейки грубо подир себе си дрипав момък, който се дърпа и хленчи. Необходими са ви доста усилия, за да го убедите, че няма да му сторите нищо зло. Най-сетне Гуги престава да трепери, свива се край огнището и съсредоточено започва да смуче палеца си.

— Слушай, Гуги — изрича ханджията бавно и отчетливо. — Този благороден господин иска да те разпита за пътеките из блатата. Ти нали често ходиш натам…

— Да, да! — оживява се ратаят. — Гуги често ходи натам, горкият Гуги… Когато го бият, Гуги бяга в блатата. Много е хубаво напролет, като цъфнат лютичетата. И през лятото с блатните ягоди. Гуги много обича ягоди. Яде до насита…

— Чакай, Гуги — прекъсваш го ти. — Кажи ми за пътеката зад хана. Мога ли да тръгна по нея?

Малоумният подскача.

— Не! Не! Лоша пътека! Гуги не ходи по нея. Извори… много извори под земята… много кал и ледът е тънък. Не, Гуги не ходи натам. Горкият Гуги се плаши от абата.

— Какъв абат? — изненадваш се ти.

— Онзи, същият — намесва се ханджията. — Казват, че сянката му и до днес бродела из прокълнатото абатство. Не знам, може да са бабини деветини, но има хора, дето се кълнат, че са го виждали.

— Истина, истина! — потвърждава Гуги. — Лошият абат скита там и се смее, страшно се смее. Гуги го видя как върти чука в ковачницата на абатството. Страшен е, много страшен. Той обеща на горкия Гуги да го направи умен, ако изиграе танц върху светия кръст, но Гуги не иска да върши такива неща. Гуги не иска да гори в ада. Не ходи при абата, благородни господине, той ще те погуби! Да, ще те погуби, както искаше да погуби горкия Гуги!

— Добре — съгласяваш се ти, макар че не вярваш много на тия приказки. — Няма да ходя при абата. Кажи тогава как да навляза в мочурището. Коя е най-сигурната пътека?

Гуги отново засмуква палеца си и се замисля.

— Няма сигурна пътека нощем, благородни господине. Няма сигурна пътека… Даже Гуги не смее да ходи там нощем, излиза по тъмно само когато му е много тъжно, когато са го били, горкия Гуги… Нощем е страшно. Бродят призраци, бродят блатни духове и вампири, дето търсят на кого да изпият кръвта…

— Не ме е страх от духовете — настояваш ти. — Кажи откъде да навляза в блатата.

— Кажи му, Гуги — намесва се и ханджията. — Ако си послушен, ще ти дам чаша греяно вино.

— От старата караулка — неохотно промърморва Гуги. — Нали я знаеш, разрушената караулка на половината път към кръстопътя. Там има сигурна пътека даже през лятото, когато навсякъде е непроходимо. Може и от кръстопътя да тръгнеш, обаче от караулката е по-добре. Върви право напред, докато видиш голямата върба. Пази се от върбата…

— Как ще я видя? — прекъсваш го ти. — Навън е непрогледна нощ.

Малоумният се разсмива и от устата му протичат лиги.

— Ще я видиш, ще я видиш… Тя свети нощем. По нея висят огънчета, много огънчета… Като малки свещички… Пази се от свещичките… Те са като куче, дето не го познаваш. Могат да ти помогнат, а могат и да те погубят… Гуги е разговарял с тях, но Гуги знае и как да говори с кучетата… — Сякаш за доказателство ратаят щраква с пръсти и Барк послушно се настанява до него. — Ако те мразят кучетата, бягай от свещичките.

— Ще се пазя — кимваш ти. — Накъде да продължа след върбата?

— Наляво, наляво! Там е колибата на отшелника. Добър човек, много добър. Гуги често ходи при него. Той разказва на Гуги за рая. Там Гуги ще е умен и никой няма да го бие, горкия Гуги. Иди при отшелника. Той ще те пусне да преспиш, а утре ще можеш да обикаляш из блатата. Само не ходи надясно, към абатството!

— Добре, разбрах — казваш ти. — Няма да ходя към абатството. А какво има напред?

— Напред има само една могила — навъсено отговаря Гуги. — Гола могила, камениста. Нищо не расте по нея. И има гроб. Гуги се плаши от онзи в гроба. Той има козина и вълча муцуна. Ама може да излиза и като човек, прави се на красив. Само че Гуги бяга още щом го зърне. Не ходи натам. Той ще излезе красив и ще те излъже.

— Върколакът! — смаяно възкликва ханджията. — Значи вярно било!

— Вярно, вярно — потвърждава малоумният. — Гуги не лъже.

Повече не успявате да изкопчите нищо съществено от Гуги. Той само се хили и повтаря нещо за призраци с копия и лъкове, след което замлъква задълго и продължава да смуче палеца си. Накрая решаваш, че не бива да губиш повече време и се приготвяш за тръгване.

— Ще ви трябва стрела, благородни господине — замислено казва ханджията.

Ти потупваш колчана си.

— Имам стрели даже не за един, а за десет върколака.

— Не, не — поклаща глава той. — С обикновена стрела я го убиете, я не. Нима не знаете старите предания? Върколак може да се убие само с трепетликова или сребърна стрела.

За момент си готов да проклинаш собствената си глупост. Ханджията е прав. Всички легенди твърдят, че вампир и върколак се убиват само със стрела от сребро или трепетлика.

— Трепетликовата не е проблем — продължава ханджията. — Тук, отзад, расте стара трепетлика. Отсечете един клон и набързичко ще можете да си издялкате стрела. Виж, със сребърната е друго нещо. Едва ли ще намерите такава работа из цялата Алтагорска долина. От прастари времена не се помни някой да е ковал сребърна стрела.

Съгласен си с него. Трепетликовата стрела може да не е чак толкова могъща, колкото разказват преданията, но все пак няма да ти навреди.

Ако искаш веднага да си направиш трепетликова стрела и да тръгнеш към мочурището, мини на 112.

Можеш и да продължиш да разпитваш за сребърна… ако рискуваш да изгубиш времето си и да бъдеш изпреварен. В такъв случай мини на 101.