Нощта на върколака

81

Едва си направил няколко крачки през замръзналото мочурище, когато Барк почва яростно да ръмжи. Погледът му е устремен точно към храсталака на пет крачки от теб. Светкавично отскачаш назад и забелязваш между заснежените вейки да светят две очи като дупки към ада.

Върколакът! Очите просветват още по-силно, сякаш чудовището се готви за скок, но ти също си бърз. Само за миг арбалетът се озовава в ръцете ти, трепетликовата стрела е на тетивата. Тутакси очите угасват и шумът в храсталака ти подсказва, че върколакът бяга с всичка сила. Е, пропусна го този път… или може би той пропусна теб, благодарение на Барк.

Добре, вече знаеш, че с върколака шега не бива. Накъде ще продължиш сега?

Към хана „Златната подкова“ вече е безсмислено да се ходи, а и нямаш време. Можеш да тръгнеш по указанията на малоумния Гуги — навътре, към съдбата си. Ако това е твоето решение, продължи на 181.

Но има и друга възможност. Когато братята Маладига се отказаха от засадата си на кръстопътя, ти не видя накъде отидоха. Дзеко е дошъл да пази „Поклонника“, значи най-вероятно Биларон е в „Златната подкова“, а Аркал и Пино са тръгнали през средата на тресавището право напред. Въпреки цялата си жажда за власт Аркал не би рискувал да пресече блатата напосоки. Сигурно разполага с някаква карта. Не е минало много време, можеш да потърсиш следите им навътре в мочурището. Ако избереш тази възможност, изтичай до кръстовището пред Алтагорския замък и премини на 114.

А щом стана дума за замъка… питаш се дали има смисъл да бродиш из мочурището, когато върколакът всеки момент може да излезе от него. Не е ли по-добре да се върнеш при кралския дворец и да изчакаш там? Ако избереш това решение, продължи на 45.