Нощта на върколака

139

Изправяш се и хвърляш поглед наоколо. Но… накъде водеше пътеката? Изгубил си всякаква представа за посоката. Облаците вече са скрили небето напълно, тъй че нямаш никакъв ориентир… а дори и да го имаше, как би могъл да избереш пътя си в този мрак?

Внезапно тихо кискане смразява кръвта ти. Вдигаш очи. На няколко крачки от теб във въздуха се рее нещо бледо и безформено, потрепващо от вятъра като парцалива дреха. Единственото, което различаваш малко по-ясно, са две насмешливи очи.

Какво ще направиш?

Ще стреляш с обикновена стрела — прехвърли се на 176.

Ще стреляш с трепетликовата стрела — продължи на 117.

Ще се опиташ да го заговориш — мини на 90.

Ще продължиш напред, без да му обръщаш внимание — попадаш на 8.