Нощта на върколака

164

За твоя изненада общата зала се оказва съвършено пуста, ако не се брои ханджията, който радостно размахва ръце.

— Добър вечер, благородни господине! Желаете ли да ви предложа кана греяно вино в тая студена нощ?

Поклащаш глава — нямаш време за губене, а и печалното състояние на кесията ти не предразполага към пиршества.

— Не, добри човече. Идвам само да питам за нещо. Зад хана има пътека към блатата. Дали е проходима по това време на годината?

Ханджията отново размахва ръце, но този път лицето му е пребледняло.

— Блатата ли? Зарежете тая мисъл, благородни господине! През деня може би, но сега… Даже ловците на блатни плъхове не винаги се осмеляват да тръгнат през тия тресавища. Ако искате, питайте тях, само че ще трябва да отскочите до „Златната подкова“. А най-добре ще сторите, ако се откажете и останете тук. Прокълнати места са това, прокълнати… Не знаете ли легендата за абатството?

— Знам — кимваш ти. — Но трябва на всяка цена да отида там. Тръгнал съм с кралска заповед да убия върколака.

Очите на ханджията стават кръгли като чинийки.

— Върколака ли? Е, това вече наистина са само легенди. Имаше един върколак преди години, но казват, че крал Ригоболд го убил. А мене ако питате, излишно беше. Вярно, гнусна твар е върколакът, но никому нищо лошо не правеше. Из тия мочурища бродят къде-къде по страшни изчадия.

— Все едно — упорито казваш ти. — Трябва да изпълня кралската заповед.

— Ваша воля — промърморва ханджията.

Обръщаш му гръб и посягаш към дръжката на вратата, когато той изведнъж възкликва:

— Чакайте! Сетих се. Ще повикам Гуги, ратая де… Малко е слабоумен, да прощавате, обаче все броди из ония блата. Може и да ви каже нещичко. Само изчакайте, след секундичка ще го доведа.

И ханджията изтичва към задната врата с цялата бързина, на която е способно възпълното му туловище.

Продължи на 86.