Нощта на върколака

58

Барк вече е усетил решението ти и весело почва да подскача наоколо. Явно е убеден, че предстои някаква много забавна игра.

— Кротко, Барк! Кротко! — успокояваш го ти. — Целия ме направи само сняг! Добре де, разбрахме се. Идваш с мен. И отсега нататък искам да се държиш като добро куче. Никакви игри, никакви пакости! Тръгнали сме по много сериозна работа… Чакай! Барк! Какво правиш?

Преди да разбереш какво става, Барк се хвърля върху гърдите ти с цялата си тежест. Отново падаш на снега и в същия миг над главата ти профучава стрела. Когато се надигаш, през полумрака към теб бавно крачат четири едри фигури.

— Дук де Маладига!

— Да, аз съм, сополанко. Нали те предупредих да не заставаш на пътя ми!

Нямаш време за колебание. Трябва веднага да решиш как ще постъпиш.

Ако си готов да се биеш с четиримата братя Маладига, продължи на 92.

Ако смяташ за по-благоразумно да побегнеш през заснеженото поле, мини на 98.