Нощта на върколака

169

Братята Маладига пришпорват конете си и препускат към замъка, следвани от кралската стража. Ти също се отправяш натам, но заснеженият път не е твърде удобен за пешеходци и когато стъпваш на подвижния мост, здрачът вече се спуска над долината.

Откъм двора на замъка долита приглушена гълчава. Минаваш по широкия тунел под крепостната стена и навлизаш сред гъста тълпа от селяни и благородници. Пристигнал си точно навреме. Внезапно тълпата затаява дъх. Отеква песента на тръби и мощният глас на придворния хералд обявява:

— Негово величество крал Ригоболд!

Всички погледи едновременно се насочват към високия балкон, на който бавно излиза кралят. Виждаш го за пръв път и с изненада откриваш, че в него няма нищо величествено. Зад каменния парапет стои прегърбен старец с дълга бяла брада. Бръчките по изпитото му лице издават, че едва ли ще живее още дълго. Ала когато започва да говори, гласът му се оказва удивително мощен и ясен.

— Чуйте ме всички вие. Започва нощта на пълнолунието. Точно преди дванадесет години в такава нощ моят меч срази върколака от Гнилото мочурище. Костите му и днес лежат там, сред блатата. Но преди да издъхне, върколакът се закле, че след дванадесет години ще се върне, за да ме погуби.

Над събраното множество се разнася тревожен шепот.

— Вярвам, че точно така ще стане — продължава Ригоболд. — Ако бях по-млад, щях повторно да се изправя срещу чудовището. Ала годините са отнели някогашната ми сила. Нямам и наследник, който да тръгне вместо мен — знаете, че загубих единствения си син преди повече от две десетилетия. Затова чуйте кралската воля. Тази нощ върколакът ще излезе от Гнилото мочурище и трябва да бъде унищожен. Онзи, който ми донесе главата му, бил той благородник или прост селянин, ще стане мой пръв съветник, а след смъртта ми ще поеме юздите на кралството. Така повелявам аз, Ригоболд от Алтагорския замък.

Кралят отстъпва назад и вратата на балкона се захлопва с трясък сред гробовната тишина. Сетне избухва врявата на стотици гласове. Тълпата се устремява към изхода на замъка. Отначало мислиш, че всички са ентусиазирани от предложението на владетеля. Но когато минаваш на свой ред по подвижния мост, откриваш, че най-малко хора са тръгнали на изток, където започват прокълнатите блата, наречени Гнилото мочурище. Останалите явно са изплашени от вестта за върколака и предпочитат да поемат по най-краткия път към домовете си.

Край крепостната порта остават само неколцина войници. Докато ги гледаш, в главата ти започва да се оформя идея. След като върколакът е обещал да погуби краля, значи трябва да дойде тук. Ако изчакаш край замъка, ще имаш шанс да се срещнеш чудовището. Но от друга страна това означава, че могат да те изпреварят ония, които са тръгнали към блатата.

Какво ще избереш сега?

Ако решиш да тръгнеш към Гнилото мочурище, мини на 191.

Ако предпочетеш да изчакаш край замъка, продължи на 11.