Нощта на върколака

106

— Май вече чакаме доста време, Аркал. Който и да беше тръгнал подир нас, щеше да се покаже досега. Уморих се да държа арбалета насочен…

— Млъквай, дървена главо! Я си представи какво ще стане, ако някой ни проследи? Цялото пазене на тайната около картата на мочурището отива на вятъра. Толкова народ изтрепахме, ако разбере дъртата кратуна в Алтагор, ще ни прати направо на дръвника! Не бива за нищо на света да допускаме някой да ни проследи!

— Така е, Аркал. За нищо на света! Ако трябва ще чакаме до сутринта, но за нищо на света няма никой да ни проследи!

— Ти пък какво разбираш, глупако! Ако чакаме до сутринта, ще изпуснем върколака и тогава защо ни е картата? Ставай и да потегляме, че скоро ще съмне!

Двамата се надигат и скоро силуетите им изчезват в мрака. Изчакваш още мъничко и тръгваш внимателно след Барк по прясната им следа.

Мини на 188.