Нощта на върколака

79

Настава зловещо мълчание. Абатът те гледа свирепо с пламтящите си очи, после изведнъж въздъхва и сякаш се смалява.

— Виждам, че си смел и честен момък — глухо изрича той. — Аз пък слугувам на злото и дълги векове се гордеех с това. Но всичко омръзва, младежо. Всичко… дори и безпределната власт над магията. Сега мечтая само за покоя на небитието, ала тъкмо това не мога да постигна сам. Обречен съм завинаги да бродя из тия руини, ако не се намери някой да ми помогне. Чуй ме добре, имам една молба към теб. Когато се съмне, намери свещеник и го доведи тук. Вървете няколко души, хванати за дълъг прът — дори и да затъне първият, останалите ще го издърпат. Така ще преодолеете тресавището. Или пък вземете малоумния ратай от хан „Поклонника“ — той знае как се стига дотук. Нека свещеникът прочете молитва и освети останките от абатството. Тогава силата на злото ще изчезне и аз най-сетне ще намеря покой. А стане ли това, древното проклятие ще изчезне. Гнилите води ще попият обратно в земята и нека тази равнина бъде занапред владение на рода Аладон!

Абатът махва с ръка настрани. В ъгъла на параклиса за миг проблясва сияние над прогнил старинен сандък.

— Там ще намериш грамотата за владение, след като се закълнеш в честта си на благородник, че ще направиш каквото те помолих.

Ще се закълнеш ли?

Да — мини на 75.

Не — мини на 42.