131

Вървиш тихо през мочурището. Светлините на блатните огънчета очертават пред теб ясна пътека. Изведнъж поглеждаш към небето и се сепваш. Само няколко звезди прозират между разкъсаните облаци, но и те стигат, за да разбереш, че нощта напредва. Не ти остава много време! Хукваш напред с всички сили, почти забравил къде се намираш.

Мини на 149.

Загрузка...