Паметта на Истанбул

1

Яхия Кемал Беятлъ (1884–1958) е известен турски поет. Роден е в Скопие, учи политически науки във Франция, от 1915 до 1923 г. работи като университетски преподавател в Истанбул, през 1923 г. е избран за депутат във Великото народно събрание на Турция. Бил е и дипломат във Варшава, Лисабон и Мадрид между 1926 и 1935 г., също и в Пакистан от 1946 до 1949 г. — Б.пр.

2

Визас, Бизас или Бизантас е мегарски владетел, който се смята за основател на град Византион (или Бюдзантион) през 667 г. пр.н.е. Син на цар Нисос от Мегара. Името Византион има и латинизирана форма Byzantium (Бизантиум или Бизанциум). — Б.пр.

3

Сарайбурну е носът в северозападната част на Истанбул, наричан още нос Свети Димитър, разделящ Златния рог и Мраморно море. Означава буквално „Носът на двореца“. В този район се намира дворецът „Топкапъ“, в Гюлханийския парк. Сарайбурну е включен в списъка на световното културно наследство през 1985 г. — Б.пр.

4

„Еминьоню“ е бил квартал на Истанбул, съседен на квартал „Фатих“, и е сърцето на града на император Константин зад очертанията на градските стени, център на изключително богат на исторически паметници район. Мостът „Галата“ пресича Златния рог, излизайки към пристанището Сиркеджи, а Босфорът се отваря към Мраморно море. Горе на върха е дворецът „Топкапъ“. През 2009 г. кварталът, вече с по-малобройно население, е присъединен към „Фатих“. — Б.пр.

5

„Татавла“ е името на днешния квартал „Куртулуш“, в който по-рано са живеели предимно гърци. — Б.пр.

6

Площадът „Чемберлиташ“ се намира на мястото на древния римски форум на император Константин и е известен с Колоната на Константин, построена около 330 г. — Б.пр.

7

Измиване по определен начин на мюсюлманите преди молитва. — Б.пр.

8

Петкратна молитва на мюсюлманите. — Б.пр.

9

Евтин пазар, който се събира всеки вторник в квартала „Кадъкьой“, в азиатската част на града. — Б.пр.

10

„Йедикуле“ (буквално „Седемте кули“) е един от кварталите на Истан-бул, свързан с квартала „Фатих“, на брега на Мраморно море. Той е на знаменитите Теодосиеви стени, носещ името си от броя на кулите, които по византийско време са били пет и са станали седем след завладяването на града от Османците. По османско време кулите са се използвали като затвор за високопоставени държавни служители или членове на династията. В квартала се намират множество исторически паметници от византийско време, както и гръцки и арменски църкви, тъй като преобладаващото население е било немюсюлманско. — Б.пр.

11

Джамията „Султан Ахмед“ е построена между 1606 и 1616 г. по заповед на султан Ахмед І. Заради плочките си в синьо, зелено и бяло е известна и като Синята джамия. Това е първата джамия в Османската империя, която има 6 минарета. Зографисана е от Сейид Касъм Гюбари от Диарбекир. Заедно с околните сгради джамията образува кюллие, т.е. комплекс. — Б.пр.

12

„Малката света София“ (бившата църква „Св. св. Сергий и Вакх“) се смята за първия опит в построяването на големия храм и за модел на „Света София“. Построена е около 530 г. от император Юстиниан и съпругата му Теодора. — Б.пр.

13

Призив за молитва. — Б.пр.

14

Летният дворец „Сепетчилер Касръ“ е в „Еминьоню“, Сарайбурну. Построен е по времето на султан Селим ІІІ и тогава бил разположен в границите на двореца „Топкапъ“. Това е било мястото, където са приставали лодките на султаните и откъдето те са наблюдавали отплаването на османските флотилии за различните военни действия. — Б.пр.

15

Главната врата на двореца „Топкапъ“ се нарича Баб-ъ Хумаюн, или Имперска порта. — Б.пр.

16

„Гюлхане парк“, или старата султанска розова градина. — Б.пр.

17

Византийската империя, за разлика от други съществували през късната Античност и Средновековието държави, няма точно определена година на създаване, понеже самата Византия както във възприятията на собствените си поданици, така и де факто, е автентичната средновековна гръкоезична Римска империя, естествено продължение на античната латиноезична римска държава. Византийците наричат себе си ромеи, т.е. римляни, държавата, в която живеят — Ромейска империя, т.е. Римска империя. — Б.пр.

18

„Зейрек“ е малък район в квартала „Фатих“. Името на мястото идва от джамията „Молла Зейрек“, която преди това е била църква „Исус Пантократор“. — Б.пр.

19

Змийската колона е донесена от Делфийския храм на Аполон през 326 г. по заповед на Константин Велики. Тя символизирала победата над персите през 479 г. пр.н.е. Първоначално е била висока 6,5 м. и е била във вид на три преплетени змии, увенчана със златна чаша отгоре, която изчезва още през Античността, а змийските глави били разбити през 1700 г. — Б.пр.

20

Чемберлиташ е турското наименование на Колоната на Константин. — Б.пр.

21

Построена е по заповед на Константин VІІ в чест на дядо му Василий І. Първоначално е била висока 32 м., а в момента е 21 метра. Била е покрита с позлатени бронзови или медни листове, свалени и претопени през 1204 г. от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. — Б.пр.

22

Луминолът е химикал, който при взаимодействие с хемоглобина в кръвта блести зеленикавосиньо. Използва се от криминалистите за откриване на следи от кръв, които са невидими с просто око. Химикалът се напръсква върху обширно място в пълна тъмнина, за да се вижда реакцията. — Б.пр.

23

Според легендата крал Визас от Мегара, град, намиращ се близо до Атина, основал Византион, като преплавал с флотата си на североизток през Егейс-ко море. Когато се допитал до оракула в Делфи къде да изгради своя нов град, той му казал: „Срещу слепците“. Визас не разбрал смисъла на това, но когато доплавали до Босфора, решил, че слепите са жителите на разположения на азиатския бряг гръцки град Халкедон, които явно не виждали прекрасната земя само на миля от другата страна на Босфора. Визас основал своя град именно на това красиво място и го именувал на себе си — Византион. По-късно Византион завладял Халкедон. — Б.пр.

24

Гръцкият град Халкедон е днешният Кадъкьой. — Б.пр.

25

„Харач“ е османската дума за данък. — Б.пр.

26

Легендарен турски герой, който изградил мост над едно сухо дере и карал насила хората да преминават по него — който преминел, му вземал по три аспри, който не искал да премине — по пет пари. Накрая ангелът на смъртта Азраил дошъл и го вразумил. — Б.пр.

27

Всъщност първите колонисти в Халкедон са били земеделци, а не търговци и затова за тях мястото, около което е имало обширни плодородни поля, е било по-добро. — Б.пр.

28

Във Византион се секат монети с полумесец и звезда още през IV в. пр.н.е. Според легендата полумесецът е в чест на богинята на Луната Хеката, която жителите тогава считат за спасителка на града от атаките на Филип II Македонски през 340–339 г. пр.н.е. По-късно, през 330 г. от н.е., Константин I добавя звездата на Дева Мария към флага. Византион всъщност за пръв път в европейската история използва като символ комбинацията от полумесец и звезда. Полумесецът и звездата не са напълно изоставени от християнския свят след падането на Константинопол. И до днес на официалното знаме на патриарха на Йерусалим има полумесец и звезда с лъчи. — Б.пр.

29

Вторият по големина след „Света София“ византийски паметник. Строителството на манастирския комплекс е започнато от императрицата Ирина Комнина с изграждането на църква, библиотека, болница в чест на Христос Пантократор. В края на ХХ в. църквата е в доста лошо състояние и е включена в списъка на ЮНЕСКО за застрашените обекти на световното наследство, след което започва нейната реставрация. — Б.пр.

30

Буколеонският дворец се намира на брега на Мраморно море. Смята се, че е построен от Теодосий ІІ и Юстиниан, а името му произлиза от статуята на биколъв, украсявала някога пристанището пред двореца. Лъвски статуи са запазени в Археологическия музей в Истанбул. Част от двореца е била разрушена около 1870 г. при строителството на железницата. — Б.пр.

31

„Кадърга“ е квартал в района на „Фатих“ в Истанбул, където е било първото византийско пристанище. — Б.пр.

32

„Мармарай“ е проект за железопътен тунел под Босфора, който да съедини европейската и азиатската част на града, в съчетание с модернизацията на крайградските жп линии, за да се осигури висока пропускливост на трафика. Строителството е започнало през 2004 г. и е трябвало да завърши през 2012-а. Забавянето му се дължи на археологически разкопки, разкрили най-старото пристанище — от ІV в. по времето на Теодосий. Проектът предизвиква силни възражения сред обществеността, тъй като предвижда закриване на двете традиционни исторически гари — Хайдарпаша и Сиркеджи, които ще бъдат превърнати в хотели. — Б.пр.

33

Мимар Синан. — Б.пр.

34

„Сютлюдже“ е квартал на Истанбул, на север и запад достигащ до Златния рог. — Б.пр.

35

„Кумкапъ“ е част от квартал „Фатих“, разположен на север от Мраморно море. Доскоро е населяван предимно от арменци. Там са и арменското училище, и седалището на Арменската патриаршия. — Б.пр.

36

Ресторант „Кочо“ е един от най-известните рибни ресторанти в Истан-бул, който с годините е запазил качеството на кухнята си. Намира се на бул. „Мода“, с прекрасен изглед. — Б.пр.

37

Ресторант „Имроз“ на прочутия Рибен пазар, известен със своите отбрани ястия. — Б.пр.

38

Прочута традиционна механа в „Кумкапъ“, открита през 1938 г. от Кьор Агоп. Предлага най-доброто от арменската и турската кухня. — Б.пр.

39

В оригинала изразът е „колкото да се препитаваме“ и е препратка към книгата на известния турски майстор на късия разказ Саит Фаик „Мотор за прехрана“ (Medarı Maişet Motoru), смятана за негов пръв опит да напише роман. Започва да излиза в литературното „Ново списание“ („Йени меджмуа“) от 1940 до 1941 г. По-късно е публикувана в тираж от 2000 бройки. Преиздадена е през 1952 г. от известното турско издателство „Варлък“. В книгата се разказва за съдбата и живота на бедните хора, които едва смогват да си осигурят прехраната. — Б.пр.

40

„Бахтияр“ на турски означава „щастливец“, „късметлия“. — Б.пр.

41

Хейбелиада е един от Принцовите острови, вторият по големина в Мраморно море. — Б.пр.

42

Мюзейен Сенар е прочута изпълнителка на класическа турска музика, родена през 1918 г. Става известна с радиопрограмите си през 30-те години, а след това и с концертната си дейност. Била е една от любимите певици на Мустафа Кемал Ататюрк. — Б.пр.

43

Фавата е ястие, което не може да липсва на добрата трапеза. Представлява пюре от зърнено растение от типа на лещата. За пръв път се споменава в писмени текстове от VІ–V в. пр.н.е.; хайдари се приготвя от цедено кисело мляко с чесън, мента и други подправки; саликорния — вид растение, използва се за салата. — Б.пр.

44

Групер. — Б.пр.

45

Фетхийе е известен курортен град в Югозападна Турция, разположен на едноименния залив. — Б.пр.

46

Известна и обичана песен, композирана в макама хиджаз от Авни Анъл, по стихове на поета Юмит Яшар Оузджан (1926–1984) — „Аз съм огън, горя без пепел и без дим, ако те няма — без място и без време съм, за мен си се родила, ти си мен, не мога да те изтрия, нямам друг пристан, освен теб“. — Б.пр.

47

„Балъклъ“ е квартал в Истанбул. Името му в превод означава „Рибно място“ и идва от рибите в намиращия се там извор със свещена вода, или аязмо, разположено в комплекса на църквата „Света Богородица“ — важен православен храм през византийския период. — Б.пр.

48

Константин Кавафис. Градът (1900–1911). Превод Стефан Гечев. — Б.пр.

49

Както е известно, Аполон се отъждествява със слънцето и е наричан и Феб. Златните му стрели символизират слънчевата светлина и лъчите. При пълните слънчеви затъмнения се разкрива великолепната гледка на короната на небесното светило и при наслагване на няколко изображения се виждат и седем светлинни лъча. — Б.пр.

50

Сурата „Ал Фатиха“, „Откриване“, е първата глава от Корана — свещената книга на мюсюлманите. Това е молитва за напътствие от Аллах и подчертава господството и милостта му. Тази глава играе специална роля в традиционните всекидневни молитви. — Б.пр.

51

Думата означава на турски „клитор“. — Б.пр.

52

На 12 септември 1981 г. военните в Турция извършват преврат под ръководството на ген. Кенан Еврен. През 2012 г. в Турция се води дело срещу извършителите му. — Б.пр.

53

Гробница. — Б.пр.

54

През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език — Градът на Константин), а след смъртта на Константин в 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. — Б.пр.

55

„Чаршамба“ е стар квартал в истанбулската община Фатих, намиращ се на изток от булеварда „Февзи паша“, който минава от джамията „Фатих“ и води към крепостните стени при Едирнекапъ, а на север достига до „Фенер“, на брега на Златния рог. — Б.пр.

56

Това е официалното име на града през цялото съществуване на Османската империя, с изключение на кратък период в края на XVІІІ и началото на ХІХ в. — през 1770 г. Мустафа III (1717–1774) забранява Константинийе и заповядва върху монетите да се постави името Исламбол. Според някои тълкувания Исламбол е народна етимология на Истанбул, означаваща пълен с ислям. Но има и други версии за името, като например тази, че се е образувало чрез отпадане на една част от буквите от името Константинополис. — Б.пр.

57

На 28 март 1930 г. градът официално е преименуван на Истанбул. — Б.пр.

58

Не е известно кога точно е започнал строежът на акведукта, но е завършен през 368 г. при управлението на император Валент. Разположен е в долината между третия и четвъртия хълм на Цариград, на които са се намирали Капитолият и храмът „Светите апостоли“. Акведуктът е един от символите на града. — Б.пр.

59

Тоест не е от забранените според религията (като свинското например), яденето на които се смята за грях от мюсюлманите. — Б.пр.

60

Джамията „Явуз Селим“ се намира в квартал „Фатих“, на едноименния булевард. Построена е на най-близкия до Златния рог хълм през 1522 г. Спори се кой е нейният архитект и дали не е бил прочутият Мимар Синан, но към датата на изграждането й той все още не е бил познат в двореца. — Б.пр.

61

Основан през 1863 г. като безплатно пансионатно училище за бедни и сираци. От 1955 г. обучението в него се води предимно на английски. — Б.пр.

62

Тюрбан или друг вид шапка. По принцип отделните съсловия имат различни надгробия, по които може да се разбере какъв е бил приживе починалият. — Б.пр.

63

По-малки от джамиите молитвени домове. — Б.пр.

64

Мюсюлмански учени, богослови. — Б.пр.

65

„Тевхид“ на турски представлява виждането за монотеизъм в исляма. Според него Аллах е единствен (уахид) и неповторим (ахад). Отхвърлянето на единобожието — приписването на сътрудници на Аллах, е единственият непростим грях според Корана. Мюсюлманските учени са на мнение, че цялата ислямска теология почива върху принципа на тевхид. — Б.пр.

66

В оригинала непреводима игра на думи с името — „шерафеддин“ означава „честта на вярата“, а „сойгез“ — „безчестен, негодник“. — Б.пр.

67

Известна като „Тахта минаре джамия“ заради минарето си, което по-рано е било дървено. Намира се в квартала „Балат“ и е изградена през 1458 г. от султан Мехмед Фатих. С времето се е разрушила, но е била обновена през 1865 г. от Кантаризаде Халил ага. През 1957 г. също е била ремонтирана. — Б.пр.

68

В Турция отделните сгради носят свои имена, а не само номера на улицата, на която се намират. Обикновено това са имената на собственика на сградата. — Б.пр.

69

Лазите са етническа група на грузинците в Турция. — Б.пр.

70

Аят е най-малката структурна единица на Корана, съставна част на сурата. Сурите са отделните глави. В Корана има 114 сури. — Б.пр.

71

Хадис е устно предание за пророка Мохамед. — Б.пр.

72

Тълкувания, интерпретации на Корана. — Б.пр.

73

Ибн Араби (1165–1240) е арабски суфи-мистик, философ и богослов от Испания. Разработил е учението за единството на битието — вахдеет-и вюджут, в което някои виждат панетизъм, а други — истински монотеизъм (тевхид). Той защитава концепцията за съвършения човек (ал-инсан ал кямил). — Б.пр.

74

Решат Екрем Кочу (1905–1975) е турски историк и писател, известен най-вече с незавършената си „Енциклопедия на Истанбул“ (достигнал е само до ХІ том заради финансови затруднения). Орхан Памук пише за него в своя роман „Истанбул“. — Б.пр.

75

Проф. Доган Кубан е известен историк на архитектурата, роден през 1926 г. Има множество изключително интересни книги и статии. Тук става въпрос за книгата му İstanbul, An Urban History. Byzantion, Constantinopolis, İstanbul, İstanbul, 1996. — Б.пр.

76

Проф. Огуз Текин е историк, специалист по древна история, има изследвания в областта на нумизматиката. — Б.пр.

77

Митхад Джемал Кунтай (1885–1956) е турски писател, поет и юрист. Романът му „Трите Истанбула“ се отнася за периода на разпад на Османската империя. — Б.пр.

78

Халдун Хюрел е писател, керамик, историк на изкуството, роден в Траб-зон през 1949 г. Заглавието на тази негова книга е своеобразна препратка към стихотворението на известния турски съвременен поет Орхан Вели — „Истан-бул слушам със затворени очи“. — Б.пр.

79

Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран — сура за рода на Имран, аят 33 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

80

Аят 156 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

81

Сура „Ал Имран“, аят 145. — Б.пр.

82

Ризе е град и административен център на вилает Ризе в Североизточна Турция на Черно море. — Б.пр.

83

Ахмет Неджип Фазъл Късакюрек (1904–1983) е забележителен турски поет, творил в руслото на модернизма, но в рамките на мистичното религиозно чувство; писател, сценарист и мислител. — Б.пр.

84

Ал-Кушейри (ум. 1072) е един от първите богослови, опитал се да систематизира цялостната доктрина на суфизма през ХІ в., когато това течение се разпространява широко в мюсюлманския свят. — Б.пр.

85

Сехл бин Абдуллах се смята за свят човек, роден е през 89 г. в Хорасан, в град Тюстер, откъдето е и името му. — Б.пр.

86

Сурата „Ал-Фулкан“, „Разграничаването“, аят 63 (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

87

Диприван принадлежи към група медикаменти, наречени общи анестетици. Ефектът му е да предизвика състояние на безсъзнание, докато се провеждат хирургични или други процедури. — Б.пр.

88

Известна е и като Египетския обелиск. — Б.пр.

89

Истанбулското биенале на изкуствата си е спечелило вече славата и признанието на световно изложение на съвременните творци. — Б.пр.

90

Осемнайсетата династия (1550–1292 г. пр.н.е.) е една от най-известните в Древен Египет. Понякога се нарича династията на Тутмосидите, тъй като в нея влизат четирима фараони с името Тутмос. — Б.пр.

91

Името на египетския бог Хор означава „Този, който е горе или Този, който е далече“. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск. — Б.пр.

92

Високият 19,50 м. обелиск, който до времето на Михаил ІІІ е имал на върха си позлатена сфера от бронз, бил поставен върху четири медни куба на специално издигнат пиедестал с изображения от живота и подвизите на императора. — Б.пр.

93

Според някои сведения Хиподрумът бил построен от Септимий Север (скоро след 196 г.) и довършен от Константин Велики, който го снабдил с императорска ложа (катизма) и построил големия дворец до него. Той служел не само като спортна арена, но също и като място за провъзгласяване на императорите, празнуване на триумфи и фокус на обществения живот на градското население. — Б.пр.

94

Прокулус, или Проклос на гръцки, е управител на Константинопол по времето на Теодосий Велики (379–395). Латинският надпис върху постамента на Теодосиевия обелиск на Хиподрума свидетелства за успеха му да извърши това трудно начинание. — Б.пр.

95

Луций Септимий Север (лат. Lucius Septimius Severus; 146–211) е римски император от 193 до 211 г. Неговото управление поставя началото на нова епоха от развитието на империята, в която провинциалната периферия добива преимущество пред центъра Рим и започва да доминира във всички сфери на обществения и стопанския живот. Той основава династията на Северите. — Б.пр.

96

Аят 1, 2, 3: „Благословен е Онзи, в чиято ръка е властта. Той за всяко нещо има сила. Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщият, Опрощаващият, който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивия. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини!“ (Свещеният Коран. Превод проф. Цветан Теофанов). — Б.пр.

97

Хетите са древен индоевропейски народ. Пристигнали са в Анатолия в средата на ІІІ хил. пр.н.е. Хетската държава обединява много племена, които говорели на различни езици. През II хил. пр.н.е., след като се оформила сравнително единна хетска народност, основен станал езикът на древните жители на Анатолия, известни като протохети, хати или хета. Това е най-древният индоевропейски език, за който има писмени сведения. — Б.пр.

98

Александра, или Анастася (Настя) Лисовска (1506–1558) е съпруга на султан Сюлейман Великолепни, известна с турското си име Хюррем (тур. Hürrem — Веселата), но също така и с имената Роксолана и Рушен (Сияеща). — Б.пр.

99

Новият, или Малкият Влахернски дворец, намиращ се в северозападната част на Константинопол, известна от времето на Юстиниан с църквата „Света Богородица“. Днес триетажната постройка, изградена в началото на управлението на Палеолозите (династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 г.), е в руини. — Б.пр.

100

Големият, или Светият дворец в Константинопол, който е главна резиденция на византийските императори от 330 до 1081 г. Изграден от Константин Велики между Хиподрума и „Света София“, преустроен от Юстиниан и разширен от Теофил. Всички дворцови съоръжения били разрушени след падането на Константинопол. Дворцовата църква била превърната в барутен погреб, който избухнал през 1490 г. В сравнително по-добро състояние се запазил Буколеонският дворец на юг, на брега на Мраморно море. От началото на XVІІ в. на мястото на Големия, или Светия дворец се извисява Синята джамия. — Б.пр.

101

Една от тях, Йеребатан Сарнъджъ, или Цистерната на базиликата, е най-голямото и добре запазено покрито водохранилище за питейна вода в Истанбул, прилича на дворец. Едно от имената, с които цистерната се назовава, е „Потъналият палат“. Резервоарът е разположен в историческия център на града, в района „Султан Ахмед“ срещу катедралата „Света София“. Цистерната се е запазила почти непокътната до днес. Построена е от император Юстиниан (532–542), като по онова време в Константинопол е имало около шейсет цистерни. — Б.пр.

102

Хеката е богиня, която най-често е свързвана с магическото изкуство и с тройния кръстопът. Получила от Зевс власт над земята и морето, а според античните магически текстове — от Уран — скиптър с велика сила да държи връзките на Космоса неразрушими. — Б.пр.

103

„Джанкуртаран“ е един от 57-те квартала, свързан е с района „Фатих“, който образува най-крайната точка на Историческия полуостров. — Б.пр.

104

Флавий Юлий Клавдий Крисп, син на Константин I Велики. Истинските причини за убийството на Крисп остават загадка. Крайно несигурните и противоречиви сведения не позволяват да се правят точни заключения, но по всяка вероятност е имало връзка с несъгласие с политиката на баща му. — Б.пр.

105

Ал Масих ад Даджал е „лъжлив месия“, аналог на Антихриста в исляма. Появяването му ще ознаменува изпитанията, които ще преживеят хората преди края на света. Когато се появи на Земята, ще привлича с чудеса, затова пророците са предупреждавали хората да не му вярват. На лицето му ще могат да прочетат думата „куфр“, означаваща „неверие“, и да видят, че е едноок. Даджал има три проявления — в човешки облик, като обществено-културно явление и като невидима сила „даджал“. Последователите му, използвайки подкрепата на нечистите сили, ще работят заедно с него за разрушаването на доброто и на исляма. — Б.пр.

106

Хаккяри е град и административен център на вилает Хаккяри в най-югоизточната част на Турция. — Б.пр.

107

Това е песен на известната турска певица Мюзейен Сенар, включена в албума й „Същото име“, излязъл през 2004 г. Текстът е на Селим Ару, а музиката на Шериф Ичли. — Б.пр.

108

Зеки Мюрен (1931–1996) се смята за най-известния изпълнител на турска класическа музика, основаваща се на наследството на османската музика и източния макам. Семейството му е от Скопие, но се преселва в Бурса. Завършил е Художествената академия в Истанбул, сега Университет „Мимар Синан“. Успешна кариера обаче прави в музиката. Изключително плодотворен певец, композитор, текстописец, актьор. — Б.пр.

109

„Хазан“ означава „есен“ на турски. — Б.пр.

110

„Хюзюн“ означава „тъга, печал“ на турски. — Б.пр.

111

В оригинала е „Картаджа“, означава буквално „Картаген“ на турски, но в случая е вид умалително. — Б.пр.

112

„Танръ мисафири“ означава буквално „случаен, нечакан гост“. — Б.пр.

113

Привърженик на идеите на Мустафа Кемал Ататюрк за модерна и светска държава. Военните се смятат за поддръжници и крепители на светската държава в Турция. — Б.пр.

114

Военен лицей в Истанбул, в района на Кулели, на Босфора. При завладяването на Истанбул на това място е имало гора с манастир и кула, оттам и името — „Кулели“ означава „с кула“. — Б.пр.

115

Военноморско училище, намиращо се на остров Хейбелиада. — Б.пр.

116

Мюнир Нуреттин (1899–1981) е известен турски композитор и изпълнител, записал много плочи. Популяризира традиционната турска музика в Европа. Пише и филмова музика. Самият той е изключително добър изпълнител на саз. — Б.пр.

117

Флавий Теодосий, или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior), е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 г., син и приемник на Аркадий. Наричан още Теодосий Млади, той наследява малолетен трона в Константинопол и е един от най-дълго управлявалите императори — повече от 40 години. Властването му е важен период в изграждането на Източната Римска империя. През 413 г., по времето на Теодосий II, са подновени и усилени крепостните стени на Константинопол, т.нар. Стени на Теодосий, срещу атаките на варварите от север. — Б.пр.

118

Церемониална порта, главен вход към столицата за триумфално влизане на императора при тържествени и държавни поводи (военни победи, коронации). През ІV–V в. вероятно е построена от Теодосий I като свободно стояща триумфална арка и по-късно включена в Теодосиевите стени или е изградена от Теодосий II като неразделна част от тях. През XV в. е превърната от порта в част от крепостта Йедикуле, а през ХІХ в. е натоварена с нова функция и преобразена в музей в рамките на крепостта. — Б.пр.

119

Садразамът е глава на правителството, велик везир в Османската империя. — Б.пр.

120

Осман ІІ (на тур. Генч Осман, или Младия Осман) — шестнайсетият султан на Османската империя от 1618 до 1622 г. Става султан на 14-годишна възраст, след като неговият чичо Мустафа I е свален след преврат. В 1620 г. започва война с Полша, но търпи поражение в Хотинската битка, което силно уронва престижа му. Завръщайки се в Истанбул през 1621 г., той замисля редица реформи, една от които е създаването на нова армия от тюркското население на Анадола и Северна Сирия, която да замени склонните към бунтове еничари, а също да пренесе столицата в Азия. Но еничарите вдигат бунт, залавят го и го хвърлят в „Йедикуле“, където го и убиват на следващия ден. — Б.пр.

121

Акбаш, в буквален превод „белоглав“ или „бял водач“, е порода кучета от региона Акбаш, Северна Турция, използвана основно за пазене на стадата. — Б.пр.

122

Малгара, също и Малкара е град в европейската част на Турция, вилает Родосто (Текирдаг). — Б.пр.

123

Квартали в Истанбул. — Б.пр.

124

Ерзинджан е център на едноименния вилает в Източен Анадол. Разположен е в сеизмична зона. За последните 800 години е имало над 25 разрушителни земетресения, градът е бил възстановяван поне 20 пъти. Коренното население е арменско и съществува гръцка поговорка, че трябва да си търпелив като арменец, за да можеш двайсет пъти да построиш отново Ерзинка (старото име на града). — Б.пр.

125

Затворът се намира в края на Влахернския дворцов комплекс и е разположен в участъка на крепостната стена. Състои се от две кули с различна височина и сграда на три етажа, с по дванайсет камери на всеки от тях, които са служели за килии. Двете кули носят условните названия „Кула на Исак Ангел“ и „Кула на Анемас“. Тук са били затворени и четирима византийски императори. — Б.пр.

126

Кашъкчъ елмасъ е сред известните съкровища на музея „Топкапъ“. Смята се, че се е появил публично за първи път в тюрбана на Мехмед І при коронацията му през 1648 г. — Б.пр.

127

Изразът означава „В името на Аллах, Всемилостивия, Всемилосърдния“. Кратката му форма е т.нар. „бесмеле“ или „в името на Аллах“. Този израз се използва при различни случаи — преди хранене, лягане, преди извършване на каквото и да е действие или в началото на обръщение. В пълна форма се изрича при четене на Корана, с изключение на една сура от него („Ат Тауба“). — Б.пр.

128

Сура „Трапезата“ („Ал Маида“), аят 32. Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр.

129

Хутба-и Веда, или Прощалната проповед на Мохамед, е известен религиозен текст в исляма. Преди да умре, пророкът направил прощално поклонение в светите места. Там той произнесъл знаменитата си проповед, на която присъствали 114 000 души. Въведението на проповедта (хутба) е: „О, хора, чуйте добре думите ми! Не знам, може би след тази година от живота ми не ще ви срещна никога повече на това място!…“. — Б.пр.

130

„Петте стълба на исляма“ е обобщаващо наименование за основните ценности в сунитския ислям. Терминът не се използва в шиитския ислям. Според сунитите петте най-важни базисни принципа на религията, които задължително трябва да бъдат спазвани от всеки правоверен, са: шахада (символ на вярата — един бог), хадж (поклонение), салят (молитва), саум (пост), зекят (данък милостиня). — Б.пр.

131

Шестте основи на вярата, които всеки мюсюлманин трябва да приема, са следните: вяра в Аллах; вяра в меляйкетата (ангелите); вяра в книгите (писанията); вяра в пратениците; вяра в Съдния ден; вяра в съдбата. — Б.пр.

132

Религиозна организация, орден. — Б.пр.

133

Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр.

134

Аят 32. — Б.пр.

135

Аят 33. — Б.пр.

136

Селим I Явуз е деветият султан на Османската империя, управлявал в периода 1512–1520 г. Завладява свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина и се обявява за халиф (духовен водач на мюсюлманите, смятан за техен управител, без оглед от коя държава са). Селим I е един от най-войнствените османски султани. Прозвището си Явуз (смел, жесток, суров — погрешно превеждано у нас като Страшни) получава заради избиването на над 40 000 шиити. Негов син е султан Сюлейман І, наречен Сюлейман Великолепни. — Б.пр.

137

Ебу Еюб Халдун бин Зейд, или Ебу Еюб ел Енсари (ум. 672), споменаван на турски и като султан Еюб, е един от виделите приживе пророка Мохамед. Според една от легендите е загинал при обсадата на Истанбул и е бил погребан в основите на крепостните стени, а гробът му е открит от духовника Акшемсеттин. Гробница му (тюрбето) сега се намира в джамията „Султан Еюб“, в квартала „Еюб“. — Б.пр.

138

Ебу Шейбе ел Худри според легендите е бил млечен брат на пророка. Вече в доста напреднала възраст се е включил в една от обсадите на Истанбул, където е загинал. — Б.пр.

139

Военна база. — Б.пр.

140

Тасаввуфът (или както често е наричан — суфизмът) е духовно учение и практика в исляма. Според мюсюлманите пътят за усъвършенстване на духовния свят на всеки човек е посочен от пророка Мохамед и изразен в един от аятите в Корана. Същевременно тасаввуфът е логически завършек на духовните дирения на мюсюлманина, ирационално знание и път към непрестанното духовно усъвършенстване, безкористното и предано служене на Бога. Пътят на духовната практика също така не позволява на религията да се превърне в нещо закостеняло, в механично изпълнение на обреди и обичаи. — Б.пр.

141

88-а глава на Корана. „Ал Гашия“. „Всепокриващият ден“. Превод проф. Цветан Теофанов. — Б.пр.

142

Този текст не се съдържа в 22-рия аят на 88-а сура, вероятно е от друго място или интерпретация на самия литературен герой. — Б.пр.

143

В оригинала е употребен изразът „Да е много пръстта над гроба му!“, който се използва още от османско време при смърт на немюсюлмани. — Б.пр.

144

Буквално означава „Звезда и полумесец“. — Б.пр.

145

Имат се предвид активистите на Кюрдската работническа партия (ПКК), тъй като районът е населен с кюрди, които биха ги подкрепили. — Б.пр.

146

Юстиниан I Велики (483–565) е император на Източната Римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г. С управлението на Юстиниан започва трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия. — Б.пр.

147

Юстиниан се намесва в делата на Църквата и преследва и екзекутира манихеи, еретици и езичници. — Б.пр.

148

Колоната на Маркиан, или на турски Къзташъ, е паметник, построен в Константинопол през 455 г. Той е от червено-сив египетски гранит. Основата е четириъгълна, очертана от четири плочки от бял мрамор. Колоната е направена с коринтски капител, може би основа за статуя на император Маркиан. — Б.пр.

149

Това е т.нар. Магнаурска школа, в която е преподавал Константин Кирил Философ и се е учил цар Симеон. — Б.пр.

150

Октавиан Август управлява Римската империя 41 години — от 27 г. пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е. С управлението му започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август е наследен от своя доведен и осиновен син Тиберий. — Б.пр.

151

Студийският манастир „Свети Йоан Кръстител“ се намира на седмия хълм на Цариград Ксиролоф, където във византийската епоха се е намирал столичният квартал „Псаматия“. Манастирът е бил построен през 462 г. от патриция и бивш консул Студий, един от преселилите се по заповед на император Константин ІІ римски сановници в Цариград. Главният храм на манастира е бил „Свети Йоан Предтеча“, едноапсидна трикорабна базилика. — Б.пр.

152

Флавий Аркадий (Flavius Arcadius) (377/378–408) е бил император на източната половина на Римската империя от 395 г. до смъртта си. Аркадий е по-големият син на Теодосий I и Елия Флацила и брат на Хонорий, който става император на Западната Римска империя. След избавлението от готската заплаха в Константинопол е започнат строежът на Форума на Аркадий и триумфална колона в чест на императора, въпреки че не са завършени до края на управлението му. — Б.пр.

153

Форумът на Теодосий (наричан още Таврически форум, т.е. Форум на бика, а днес площад „Баязид“) е бил създаден още по времето на император Константин І, а при Теодосий І бил преустроен. В средата му е имало колона, подобна на Траяновата в Рим. — Б.пр.

154

Форумът на Константин е построен в основата на старите стени на Константинопол. Бил е кръгъл по форма и е имал 2 монументални врати от изток и запад. — Б.пр.

155

Филоксеновата цистерна (на турски Бинбирдирек — „хиляда и една колони“, макар колоните да са 224), е изградена през V в. Намира се между Форума на Константин и Хиподрума в Истанбул. Първоначално е била построена под двореца на Антиохий. — Б.пр.

156

Хейнрих Крипел (Heinrich Krippel) (1883–1945), е австрийски скулптор, познат в Турция с паметниците на Ататюрк в няколко града — Истанбул, Коня, Анкара, Афионкарахисар и др. Бил е поканен от Мустафа Кемал Ататюрк, който лично му е позирал за статуите. — Б.пр.

157

Флавий Маркиан е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 г. Смята се, че е от тракийски произход, от племето на бесите. Възкачен е на престола от сестрата на Теодосий ІІ Пулхерия, която се омъжва за него. Той отказал на Атила ежегодния данък, като му заявил, че „златото е за приятелите, желязото — за враговете“. — Б.пр.

158

Теодора означава „Божи дар“. — Б.пр.

159

Соломон е последният от тримата царе на обединеното еврейско царство, което наследява от баща си Давид. Той управлява в средата на Х в. пр.н.е. Освен че укрепва и разширява държавата, предприема и мащабна строителна програма, увенчана от Соломоновия храм в неговата столица Йерусалим, известен още и като Първия храм, завършен през Х в. пр.н.е. и разрушен от вавилонците през 586 г. пр.н.е. — Б.пр.

160

Челик Гюлерсой (1930–2003) е известен с книгите си за Истанбул и с реставрацията на най-старите сгради и места — хълмът Чамлъджа, джамията „Карийе“, улицата „Соукчешме“ в „Султан Ахмед“ и още множество исторически обекти, някои от които възстановени с нова функционалност, като двореца „Емиргян“ и др. — Б.пр.

161

„Света Ирина“, или „Агия Ирини“, „Ая Ирини“ е бивша православна църква, разположена в двореца „Топкапъ“. Тя е била катедрална църква на Вселенската патриаршия преди освещаването на „Света София“. Многократно е изгаряла и възстановявана по римско и византийско време. След завладяването на Константинопол поради близостта й със Синята джамия не е превърната в джамия, а е използвана като арсенал от еничарския корпус до ХVІІІ в. През 1846 г. става Археологически музей, от 1869 до 1875 г. — Императорски музей, а от 1908 г. — Военен музей. Днес се използва предимно като концертна зала за класическа музика поради добрата си акустика и от 1980 г. в нея се провежда Истанбулският международен музикален фестивал. — Б.пр.

162

Медресето се намира до „Света София“. Построено е през 1559 г. от Джафер ага, евнух при Сюлейман Великолепни (1520–1566). Днес то е превърнато в туристически център, където се изработват предмети на традиционните турски изкуства, излагат се и се продават. — Б.пр.

163

Милион е паметник, изграден през ІV в., за да показва разстоянията до византийските градове, с функция като Милиариум Ауреум в Рим — символичната точка, от която излизат всички пътища в империята, и върху който са били изписани имената на важните градове и разстоянията до тях. Куполът на Милион в днешния Истанбул се разполагал някога върху четири големи арки и е бил украсен със статуи и изображения. Намира се до Цистерните, на площад „Султан Ахмед“, в северозападната му част. — Б.пр.

164

Мюсюлманите признават и почитат Исус Христос като пророк. — Б.пр.

165

Архангел Гавриил. — Б.пр.

166

Поздравът на Исус „Мир вам!“ има по-широко значение, отколкото това, че идва с мир. С тези думи Исус уверява, че мирът е за всички човеци, а не само за една определена група, осигурен е изобщо мирът с Бога. Също така има отношение и към вътрешния мир на човека. — Б.пр.

167

Махфилът е вид платформа (müezzin mahfili), разположена срещу минбара, откъдето помощникът на имама — мюезинът, разказва, предава думите на имама на вярващите. Минбарът донякъде е ислямският еквивалент на амвона в християнските църкви. — Б.пр.

168

Така турците наричат Богородица. — Б.пр.

169

Според легендата Кочеро е бил истински народен герой, своеобразен анадолски Робин Худ, борил се за справедливост, попаднал в затвора, лежал до старини и принуден накрая да бъде прислужник в някакво държавно учреждение, но така и не изгубил смелостта и храбростта си. — Б.пр.

170

Въстанието Ника са градски бунтове през 532 г., довели до масово насилие и значителни разрушения. Името идва от паролата, която метежниците използвали помежду си: „Ника“ („побеждава“). — Б.пр.

171

Прокопий Кесарийски (Procopius, ок. 500 г. — ок. 565 г.) е бележит византийски учен, писател. Той не само е бил очевидец на важни събития във византийската история, но поради високото си служебно положение е имал достъп и до тайна информация. Като секретар на пълководеца Велизарий е водел кореспонденцията му, участвал е в преговорите с важни държавници от тази епоха, съставял е докладите му до Юстиниан. Той оставя ценни трудове — обемистото съчинение „Войните“, панегиричния трактат „За постройките“ и „Тайната история“, съдържаща критика на Юстиниан и жена му Теодора. (Прокопий Кесарийски. Тайната история. С., Народна култура, 1983, с. 128.) — Б.пр.

172

Днешният град Айдън в Република Турция. — Б.пр.

173

Дворът, в който се влиза през Баб-ъ Хумаюн, или Имперската порта, и където са разположени вторите по значимост за управлението сгради, символизиращи връзката дворец–град–държава. Народът е бил допускан в определени дни в това пространство на двореца. Само тук дворцовите служители са могли да влизат с конете си. Оттук е преминавала и султанската процесия при различни чествания — начало на поход, петъчни приветствия, процесии на посланици, процесии на майката на султана и др. — Б.пр.

174

Втората порта в двореца „Топкапъ“. Била е изградена по времето на султан Мехмед Фатих, а двете кули отстрани на портата са издигнати при султан Сюлейман Законодателя. — Б.пр.

175

Ендерун — училището, където са се подготвяли младежи, за да заемат висши постове в управлението на османската държава. — Б.пр.

176

Трите страни на двореца „Топкапъ“ са заобиколени от море. Към морето са изградени дворцови стени, а на сушата обсадни стени, дълги 1400 метра, наречени „Сур-и Султани“. Построен на площ от 700 000 кв.м., дворецът се състои от три основни части — бирун, ендерун и харем. — Б.пр.

177

Изграден е през 60-те години на ХІХ в. в необароков стил от прочутата фамилия архитекти Балян. Разположен е в азиатската част на Босфора. — Б.пр.

178

Църквата „Христос Спасителят в Хора“, известна днес като музея „Карийе“, съхраняващ изумителни мозайки и стенописи от ХІV в. — Б.пр.

179

„Фатих“ означава „завоевател“. — Б.пр.

180

„Икинджи“ означава „втори“ на турски. — Б.пр.

181

Вакъф е вид фондация, съществуваща още от османско време. — Б.пр.

182

В своята книга Мустадрак Хаким Абу Абдуллах предава предсказанието на Пратеника на Аллах във връзка с пророчеството, че Константинопол ще бъде завладян. — Б.пр.

183

Мюсюлманското летоброене. — Б.пр.

184

Джамия в района „Шехзаде“, в квартал „Фатих“, в европейската част на Истанбул. Построена е след смъртта на сина на султан Сюлейман Великолепни през 1543 г. от архитекта Синан и е изграждана между 1543 и 1548 г. — Б.пр.

185

Мехмед Тахир ага е живял през ХVІІІ в., но датите на раждането и смъртта му не са известни. Няколко пъти е бил назначаван за главен архитект. Особено при Мустафа ІІІ, предприел широка благоустройствена дейност, както и ремонти на по-стари сгради. Участвал е в проектирането и изграждането на немалко обекти. Сред по-важните са джамията „Аязма“ (1760), тази в Бейлербей (1778), джамията на султанката Зейнеб (1769), а през 1771 г. осъществява и ремонта на разрушената от земетресението през 1766 г. джамия „Фатих“. — Б.пр.

186

„Светите Апостоли“ е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол през 550 г. Втора по значимост след „Света София“ от така наречените „велики църкви“ на Източната империя. След завоюването на Константинопол от османските турци през 1453 г. и превръщането на „Света София“ в джамия, „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. Но през 1461 г. църквата е разрушена от османците, за да се освободи място за строеж на новата „Фатих“ джамия. — Б.пр.

187

Микрорайон в квартал „Фатих“. Името му идва от пукнатината, образувала се в градските стени след земетресението в Истанбул от 1532 г. — Б.пр.

188

„Диреклерарасъ“ е старото име на район в Истанбул, където в последните години на Османската империя и дълго след обявяването на Републиката е бил съсредоточен нощният живот в града — с множество клубове, театри, сцени. Ако „Бейоглу“ е бил място за развлечение на елита, районът на „Сарачхане“, „Везнеджилер“, „Шехзадебашъ“ е бил по-скоро център за забавление на народа. — Б.пр.

189

Шерефе е вид балкон на минарето, откъдето се чете призивът за молитвата. — Б.пр.

190

Имаретите са благотворителни институции, широко разпространени в османската държава, в които се раздавала безплатна храна на бедни, поклонници, дервиши и др. Имаретите обикновено са част от вакъфски комплекс или дервишко теке. — Б.пр.

191

Намира се в квартал „Вефа“ в Истанбул. Според надписа на входа е направен през 1540 г. Наречен е „преплетен“ заради вдлъбнатите спираловидни канелюри по минарето си. — Б.пр.

192

Все още в Източна и Югоизточна Турция е запазена родово-племенната структура и по тази причина е силна връзката между клановете и политиката. — Б.пр.

193

Тугра е калиграфски печат или подпис на султаните, който включва пълното име на султана и неговата титла. С тях са се подписвали султанските фермани. Всеки султан е имал своя собствена тугра. Те са поставяни върху монетите и пощенските марки на Османската империя, както и върху герба й. — Б.пр.

194

Султаните и военните в османско време са използвали този вид украшение върху главите си, което е било съставено от бижу и птичи пера. В историческата книжнина, както и в миниатюрите султаните са изобразявани с подобни украшения още от времето на Сюлейман Великолепни. Те са били носени в различни случаи — при военни походи, приеми, при възкачване на престола и т.н. Соргучите са подробно описани и се пазят в музеи като например в двореца „Топкапъ“. — Б.пр.

195

Авторитетна прослойка от учени теолози, познавачи на теорията и практиката на исляма, висше мюсюлманско духовенство в Османската империя. — Б.пр.

196

Един от Принцовите острови, най-далечният, известен още и с името Сивриада заради острите скали, от които се състои. Днес на острова има само останки от византийски манастир от Х в. Според легендите по византийско време тук императорите са заточавали висши духовници. — Б.пр.

197

Мидят е районен град в провинция Мардин. В началото на 60-те години на ХХ в. бил почти напълно опразнен от местното асирийско население, заминало в мнозинството си на работа в Западна Европа, и бил заселен от кюрди, които започнали да строят къщите си в околностите му. В града са запазени доста християнски църкви, макар и нефункциониращи. — Б.пр.

198

Това е класическа песен по стихове на известния поет Яхия Кемал Беятлъ. Изпълнявана е от турски популярни певци като Муаззез Абаджъ, Таркан, Бюлент Ерсой и др. — Б.пр.

199

Мехмед Садреттин (Садри) Алъшък (1925–1995) е известен турски актьор в театъра и киното, един от най-силните комици. Става особено популярен със сериала „Йомер турист“, но също така пише стихове и рисува. От 1995 г. е създаден културен център с неговото име, който присъжда кино- и театралните награди „Садри Алъшък“. — Б.пр.

200

Квартал в околностите на „Фатих“. — Б.пр.

201

Набираните като кръвен данък (девширме) за „слуги на Високата порта“ момчета са наричани и „аджами оглан“ — новобранци, необучени деца. Съществуват различни мнения за възрастта им: между 3 и 6, 6 и 8, 8 и 16 години. И част от тях били прехвърляни в Анадола и поверявани на местни семейства, в които били турцизирани и ислямизирани. По-късно били изпращани в Истанбул и разпределяни и обучавани в еничарските казарми в Одрин и Константинопол. Момчетата с най-добри физически и умствени данни оставали за обучение в обслужващите корпуси към султанския дворец и попълвали личната гвардия на владетеля. — Б.пр.

202

Мимарбашъ означава „главен архитект“. — Б.пр.

203

Шифа означава „лечение“, шифахане — „болница“. — Б.пр.

204

Благодаря на колегата ми Орлин Събев за превода от османски език на този пасаж. — Б.пр.

205

Гарата Сиркеджи е в европейската част на Истанбул, строена е като последна спирка на „Ориент експрес“. Строителството започва през 1888 г. Първоначално се е наричала „Мюшир Ахмед паша“. Открита е през 1890 г. Авторът на проекта Август Яхмунд по онова време четял лекции в Истанбулската политехника, днес Истанбулски технически университет. — Б.пр.

206

Мехмед Ведат Тек (1873–1947) е забележителен турски архитект, една от водещите личности в Първото турско движение за национална архитектура. — Б.пр.