Адвокат за милиони

Единайсета глава

Еди Балик обичаше морето. Разбира се, доколкото беше способен изобщо да обича. Имаше нещо в безпощадната природа на дълбоките сиви води на северния бряг на Атлантика, което му даваше чувството, че това е неговото място на света. Като млад през седемдесетте години на миналия век беше работил на рибарските кораби, базирани в пристанището на Глостър. При десетото му излизане в океана се разрази буря и корабът потъна. Трима от шестчленния екипаж потънаха заедно с кораба. Той, помощник-капитанът и още един оцеляха и прекараха три дена върху малък сал, носейки се по вълните, които през този сезон на годината бяха изключително големи. Най-накрая все пак ги спасиха. Оттогава Еди Балик не се страхуваше от нищо.

Никога не беше мислил, че ще стане престъпник. Но работа за рибари не се намираше лесно, особено за моряк, който е работил на потънал кораб. Никой не го обвиняваше в нещо, но това нямаше особено значение. Моряците са суеверни и според тях Балик щеше да им донесе нещастие.

Останал без работа, без никакви приятели или семейство, на които да сподели или да се оплаче, след като навърши двайсет, последващите му години преминаха в лутане без цел и посока. Той беше едър — не висок, но набит, със здрави кости, с мускулесто тяло. Намери си работа като охрана в един от баровете, придобили лоша слава. Там се събираха някои от авторитетите на подземния свят на Бостън. Не след дълго някои от тях забелязаха какъв огромен потенциал крие този младеж, който не се бои от нищо.

Балик беше идеалното попълнение за престъпния свят.

Той изпитваше омраза към другите човешки създания, което му позволяваше да прекрачва чертата на допустимата жестокост до степен, която дори някои от колегите му намираха обезпокоителна. Живееше ден за ден, без да го е грижа колко дълъг или колко охолен ще е животът му. В резултат на това през осемдесетте и деветдесетте години успя да се издигне в средите на бостънската престъпност, но не поради някаква силна амбиция, а поради бруталната си ефективност и безразличие. Само след пет години той вече беше собственик на бара, в който беше започнал като охрана. Говореше се, че бившият му шеф лежи погребан под паркинга зад бара.

Барът беше единственият що-годе законен бизнес на Балик. Но в представите му перлата в короната на неговата миниимперия беше рибарската колиба на брега на океана, в южния край на Бостън, на броени километри северно от Куинси. Това беше единственото място, което не му беше безразлично и където той прекарваше повечето си време. Не беше нищо особено — малка двуетажна постройка, която сякаш всеки момент щеше да се срути и да бъде отнесена от водите на Залива на Куинси.

Балик седеше на евтин сгъваем алуминиев стол пред къщата и наблюдаваше ставащото на пирса, когато Фин и Козловски пристигнаха. Мъжът идеално се вписваше в тази атмосфера и сякаш не би могъл да вирее никъде другаде. Наближаваше шейсетте, имаше голяма закръглена глава и сплъстена побеляла коса. Моряшката брада образуваше идеален овал от едното до другото ухо и като че очите му бяха единствените части на лицето му, които не бяха в покой. По протежението на намиращия се наблизо пирс бяха завързани множество лодки, някои от които вече разтоварваха своя улов на следобедното слънце. Неколцина от купувачите наблюдаваха процеса на разтоварването, пресмятайки количествата риба и съответно изкупните цени, които трябва да заплатят.

— Еди Балик? — попита Фин, докато вървеше към него. Беше го предупредил предварително за визитата. Балик беше от хората, които мразеха изненадите.

Той извърна глава по посока на гостите, но тялото му остана неподвижно на стола. Не каза нищо.

— Аз съм Скот Фин — адвокатът на Девън Мали. С вас говорихме днес, по-рано.

Балик насочи вниманието си към Козловски.

— Не каза, че ще водиш други хора с теб.

— Съжалявам. Това е Том Козловски. Той ми е…

— Знам кой е. Той е ченге.

— Вече не работи в полицията. Сега е частен детектив.

— Значи пак е ченге, само че без значка.

Той отново погледна към рибарския пристан.

— Мога да ви отделя само няколко минути. Имам работа. — Намести се в стола си и сплете ръце на коляното си. Фин досега не беше виждал толкова дебели пръсти. — Скот Фин… Помня те.

— Не бях сигурен дали ще се сетите за мен.

— Изглежда, славата от тъмното ти минало още не е залязла.

— Сигурно е така.

— Срам и резил, а?

Адвокатът запази спокойствие.

— В някои отношения може би е така.

— А сега си дошъл да говорим за Девън Мали.

— Ще ви бъда благодарен.

Балик се намръщи, после бавно се изправи.

— Ще говорим вътре — каза той. — Ченгето да остане отвън.

Фин го последва зад ъгъла на къщата и оттам минаха през една малка врата, която сякаш всеки момент щеше да падне от пантите. Почти целият първи етаж се заемаше от едно помещение. Беше цялото от бетон и по протежение на задната стена имаше дълга мивка, пред която мъже в изцапани от кръв блузи и престилки работеха методично с дълги ножове, като вземаха риби от големи съдове и ги разпорваха. След всяко тяхно движение на ръцете вътрешностите на рибите се изсипваха в мивката и биваха отмивани през открит канал, а оттам през един улей покрай бетонната стена. Улеят стигаше директно до водите на залива, където се изхвърляха вътрешностите. От гледката и миризмата на Фин му се догади, но той съумя да се овладее.

— Горе. — Балик кимна към паянтово дървено стълбище в ъгъла на помещението. — Майки — провикна се той на единия от мъжете, навели се над кървавата мивка. Мъжът се изправи и погледна през рамо. Фин забеляза мускулите, изпъкнали под тънката тениска. — Наглеждай онзи тип отвън. — Балик се качи по стълбите и цялата сграда сякаш се наклони на една страна под тежестта му.

На горния етаж обстановката беше само една идея по-приветлива от тази на първия. Стените бяха голи, без замазка, а на тавана имаше мухъл. Вонята отдолу проникваше и тук. В средата на помещението имаше бюро — ужасно малко за мъж с размерите на Балик — и няколко полуръждясали сгъваеми стола, оставени хаотично наоколо. До едната от стените бяха подредени купчини със стари вестници и шкафове за папки.

— Хубав офис — коментира Фин.

— Не си свикнал с такива, нали, адвокатче?

— Всъщност моята кантора не е много по-голяма. Е, може би се проветрява малко по-добре.

— И това, при все че правиш толкова пари в последно време?

— Печеля много по-малко от вас. Външният вид често лъже.

Балик седна зад бюрото и извади от чекмеджето термос. После махна капачката на термоса, която служеше и за чаша, постави я на масата и наля в нея. Над чашата се изви тънка струя пара.

— Никога не съм давал и пет пари за външния вид — каза той и доближи чашата до устата си.

Фин само кимна, взе един от столовете и седна пред бюрото.

— Нито аз.

— Е? — подкани го Балик. — Каза, че искаш да говорим. Говори тогава.

Козловски се беше подпрял на външната стена близо до вратата, за да чуе, ако горе нещата загрубеят. Щеше да е много по-спокоен, ако Фин му беше пред очите и чуваше за какво си говорят. Едва ли обаче Балик щеше да предприеме нещо. Твърде много хора имаше наоколо, а и не си струваше усилието. Въпреки това Козловски беше напрегнат.

Вратата се отвори и отвътре излезе някакъв мъж. Беше на около трийсет години, малко по-висок от Козловски, с бръсната глава и козя брадичка. Беше с престилка, изцапана с кръв и рибешка карантия. Тениската му, някога бяла, сега беше с жълти и сиви петна. Ръцете му бяха покрити със зелено-черни затворнически татуировки. Докато вървеше, мускулите му внушително се свиваха и отпускаха.

Той се спря и засенчи с длан очите си, за да се адаптира към слънчевата светлина. Търсеше нещо. После се обърна по посока на Козловски. Трябваше му само миг, но когато го позна, очите му блеснаха от гняв.

— Кучи син! — изруга той само на метри от Козловски.

— Майки Съливан — позна го и бившето ченге и му кимна вместо поздрав. — Как я караш?

— Какво те засяга, Козловски?

— Хайде, Майки. Загрижен съм за теб. Става ми хубаво на душата, когато разбера, че някой, когото съм прибрал на топло, е излежал присъдата си и се е реабилитирал в обществото. Приятно е да видя, че си си намерил истинска работа. Не мога да кажа добри думи за шефа ти, но, по дяволите, нямаш голям избор. Само риба ли кормиш по нареждане на Балик или кормиш и други неща?

Мъжът отстъпи половин крачка назад и ръката му се плъзна към джоба отпред на престилката.

— Чух, че вече не си в бизнеса.

— Вярно е.

— Тогава какво, по дяволите, търсиш тук?

— Може само да те проверявам. Може да ми харесва сега така да прекарвам времето си.

— А може и да си направил груба грешка. Може пък да не си чак толкова корав без значката.

— Може би. — Козловски се изправи в цял ръст и зае стабилна поза. Досещаше се какво щеше да последва.

— Може и да проверим. — Мъжът извади ръката си от джоба на престилката, стиснал нож. Острието беше дълго и тънко, цялото покрито с кръв. Съливан скочи напред.

— Девън е в трудно положение — каза Фин.

— Така ли? — отвърна Балик. — Кво общо има това с мен. И кво общо има това с теб?

— Той ми е клиент. Надявах се някой да ми каже нещо, с което да успея да го измъкна. Хипотетично, така да се каже.

— Хипотетично?

— Да. — Адвокатът реши да стъпва предпазливо. — Не ме разбирайте погрешно. Не искам от вас да ми разкривате информация, която да ви уличава в престъпна дейност. Но пък от друга страна, може да разполагате с нещо, което да мога да изтъргувам от негово име и да се спазаря с прокурорите.

— Каква информация?

— Информация за това кой е бил замесен в организацията и извършването на обира в магазина на Гилберачи. Девън казва, че е било организирано отвътре и че самият Джони Гилберачи е помогнал при планирането.

— Не знам за какво говориш.

— Разбирам. Но да предположим само, че Джони Гилберачи е бил въвлечен.

— Добре, да предположим.

— Ако можех да го потвърдя по някакъв начин, ако имах нещо, което да изтъргувам на прокурорите, за да сключим сделка за Девън… Нали разбирате какво имам предвид?

— Не.

Фин си пое дълбоко дъх и веднага съжали за това, след като вонята на риба беше нетърпима.

— Ами в момента ситуацията е такава, че нямам какво да предложа на властите. Ако обаче имах конкретна информация…

Балик отново отпи от пластмасовата чаша.

— И искаш да ти дам нещо, което да доказва версията ти за Джони Гилберачи?

— Никой няма да разбере, че вие сте източникът. Ако има начин да се сдобия с нещо — каквото и да е — да го дам на прокурора или дори само да провокирам любопитството му, тогава може и да се направи нещо за Девън. — Балик се облегна назад. — Нямаше да дойда тук, но Девън е разговарял за обира само с Мърфи, а той е мъртъв.

— Хипотетично. — Гангстерът го изгледа студено.

— Не. Това не е хипотетично. От друга страна обаче, смъртта му разкрива пред нас определена възможност. Да кажем, че вие не сте участвали в обира, но сте знаели за участието на Мърфи и Гилберачи. Ако имате нещо за връзката между двамата, без да уличава вас самия, това изключително много ще помогне на Девън. — Балик не отговори нищо. Фин изведнъж се почувства напълно безсилен. — Сигурно не можете да ни помогнете с нищо. — Отново не последва отговор. — Просто си мислех, че Девън е от вашите хора. През годините е спечелил много пари на някои хора. Мислех си, че ще искате да му помогнете, ако имате възможност.

— Грешиш. Девън не е от моите хора от години. Освен това не съм доносник, независимо дали ще улича себе си или не, ако издам информация. — В последвалата тишина на Фин му се стори, че още малко и ще припадне от миризмата на риба. — Знаеш ли защо се съгласих да говоря с теб?

— Защото съм адвокат на Девън.

Другият поклати глава.

— Изобщо не ми пука за Девън. С него е свършено.

— Той е загубеняк и неудачник и винаги е бил такъв. Не съм му задължен с нищо. Мърфи изобщо не биваше да го наема за удара в магазина на Гилберачи.

— Така ли?

— Да.

— Тогава защо се съгласихте да се срещнете с мен?

Балик се изкашля шумно и Фин сякаш усети вибрациите с тялото си.

— Помня те отпреди двайсет години — рече гангстерът. — Ти тогава също беше загубеняк. Но никога не изневеряваше на принципите си. Говорят, че и днес си такъв. Исках да се уверя със собствените си очи.

— Благодаря, трогнат съм.

— А не трябва. Направо ме разочарова.

— Съжалявам.

— Искаш от мен да ти изпея човек, с когото мислиш, че имам общ бизнес. Идваш тук с твоите „хипотетични предположения“ и очакваш от мен да ти стана доносник, за да можеш да спазариш свободата на твоя човек. Аз не живея в хипотетичен свят. Аз живея в шибания реален свят. В моя свят човек говори това, което мисли, иначе се прощава с живота. Девън сам се насади в сегашната ситуация и аз не мога да направя нищо, за да му помогна. Той е твой проблем, не мой.

Нападението щеше да се увенчае с успех, ако Козловски беше неподготвен и ако не го очакваше. Ударът с ножа целеше корема му, което означаваше почти сигурна победа за нападателя. Бившето ченге обаче реагира бързо, като отстъпи назад и се извърна на сантиметри от острието.

Щом се увери, че не е ранен, Козловски стана по-убеден в развръзката от двубоя. След като му налетя, Съливан премести тежестта си напред, с което изгуби равновесие и се превърна в лесна мишена.

Козловски сграбчи китката, стискаща ножа, и я издърпа напред, с което още повече извади нападателя от равновесие. После силно изрита с коляно разгънатата ръка. Надяваше се да чуе изпукването на ставните връзки или на хрущяла на лакътя, но нямаше този късмет. Усилието обаче беше достатъчно Съливан да извика от болка и да изпусне ножа.

Козловски замахна и удари с юмрук противника си по врата и го събори на земята.

— В затвора не те ли научиха да се биеш? — попита. — Сигурно са те пердашили всеки ден, а?

— Майната ти! — Съливан понечи да грабне ножа, който лежеше на земята на около метър от него, но ченгето го настъпи с всичката си тежест по китката. Съливан отново изкрещя от болка, но бързо се съвзе и се претърколи настрани, след което удари с юмрук Козловски между краката.

Ударът беше по вътрешната страна на бедрото на Козловски и не успя да достигне до целта си. Беше на косъм. Козловски реши да приключи този проблем. Все още настъпил китката на нападателя, той извади пистолет от палтото си. Докато Съливан се дърпаше и опитваше да се освободи, той се наведе и допря дулото до бузата му. Другият замръзна на място.

— Май за тези шест години не си си научил урока, Майки — каза Козловски. — Срамота. Парите на данъкоплатците са отишли нахалост.

— Хайде направи го, боклук! — извика Съливан. — Ти вече дори не си ченге. Направи го де! Натисни спусъка и оттам директно ще те изпратят в щатския затвор! Тогава ще те видя как ще ти хареса зад решетките! Сигурен съм, че много ще си паднат по задника ти!

Козловски замахна с ръкохватката на пистолета и го удари по челото. Мъжът се изкикоти.

— Хайде, направи го, скапаняк! Натисни спусъка!

Козловски допря дулото до лицето на Съливан.

— Твоят интерес какъв е?

Балик беше изпил чая си и сега пушеше цигара. Фин огледа помещението. Направиха му впечатление натрупаните стари вестници и полуизгнилата дървесина по стените. Как изобщо досега това място не беше изгоряло до основи?

— Какво имате предвид?

— Знаеш какво имам предвид. Ти си известен адвокат, можеш да си позволиш да си подбираш клиентите. Девън няма пукната пара, защо тогава те е грижа какво ще стане с него?

— Той ми е приятел.

— Глупости. Дори в миналото не бяхте приятели с него. Обзалагам се, че не си говорил с него през последните десет години. Освен това Девън няма приятели. Та какъв ти е интересът?

— Той има дъщеря.

— Да не би да чукаш дъщеря му?

— Тя е само на четиринайсет.

— Което само разпалва още повече любопитството ми.

Фин поклати глава.

— Не е това, което си мислите. Майка й и баща й се разделили. Ако Девън влезе на топло, тя остава сама и няма да има кой да се грижи за нея.

— И какво толкова? Как така това стана твой проблем? — Фин не отговори. — Е, майната му — продължи Балик. — Ако се притесняваш за дъщеря му, тогава й дай телефонния ми номер. Сигурен съм, че ще мога да й намеря някаква работа.

— Като например?

Балик сви рамене.

— Можеше да печели повече, ако беше по-малка. Перверзниците гледат на тринайсетгодишните като на побелели старици. Въпреки това, ако е привлекателна и младолика, може и да излъже. При определени обстоятелства такова момиче може да направи купища пари. — Той се усмихна и присви хитро очи.

— Не говорете така за нея.

— Как говоря за нея? Не аз съм създал този скапан свят. Аз само се приспособявам към него. — Гангстерът поклати глава, демонстрирайки престорена жалост. — Момиче като нея, с такъв произход и скапани родители, ако не се озове при мен, ще се озове при някой още по-лош. Защо да не съм аз? — Той се изкикоти ехидно.

Фин се наведе към масата и по-близо до него.

— Може би не се изразих ясно. Стой по-далеч от това момиче. Ако разбера, че си припарил до нея, тогава, кълна се в Бог…

— Кълнеш се в Бог какво? — попита Балик, но вече съвсем сериозно. — Заплашваш ли ме, адвокатче? — Той отвори горното чекмедже на бюрото, извади револвер и го постави на бюрото. — Нека ти обясня нещо. Имам си достатъчно проблеми в живота и ти не ме интересуваш. Разбра ли? Идваш тук и ми казваш какво да правя? И дори ме заплашваш? Може би аз не се изразих ясно. Ако още веднъж те видя тук, повярвай ми, няма да ти се наложи да се тревожиш за хлапето на Девън. Защото ще ти пръсна с куршум шибания мозък! Това достатъчно ясно ли е за теб? Ти вече не си част от нашия свят. Затова не се дръж така, сякаш още си.

— Сериозно ти казвам, стой далеч от нея.

Балик се изправи.

— Не, аз ти говоря сериозно. — Той взе револвера и го насочи към Фин. — Разговорът ни приключи.

Пръстът на Козловски леко потрепна и прилепна още по-плътно до спусъка.

— Ставай! — Съливан се изправи. Той изви ръката му и го извъртя към къщата. — Ръцете на стената! Знаеш какво се прави: разпери ги!

Съливан зае познатата му поза, подпрян на стената.

— И какво, по дяволите, ще направиш? Ще ме арестуваш ли?

Козловски го изрита по стъпалата.

— Разкрачи се по-широко, задник!

Опря дулото в гърба на Съливан и със свободната си ръка го претърси.

— Не можеш да ме арестуваш — провокира го онзи. — Вече не си шибано ченге.

Козловски се изправи и премести дулото върху тила на нападателя.

— Кой ти говори за арестуване, Майки? Ти вече си влизал два пъти на топло. Право на трети шанс нямаш. — Той натисна по-силно с дулото тила на Съливан, докато лицето на последния не опря в голия дървен гредоред на постройката.

— Не можеш да ме убиеш!

— Не мога ли? Защо не?

В този миг вратата се отвори с трясък и отвътре излезе Фин, следван от Балик с вдигнат револвер. Балик погледна към Козловски.

— Какво ти казах? — обърна се той към Фин. — Вари го, печи го, ченгето си остава ченге. — Насочи оръжието си към главата на адвоката. — Добре, ако ти си каубоят, тогава аз трябва да съм индианецът. Искаш ли да си поиграем?

— Не съм виновен — каза Майки на Балик.

— Затваряй си устата, безполезен нещастник. Е, ченге, кво мислиш, да ги пратим ли в разход и двамата?

Козловски свали пистолета. Балик стори същото.

— Много жалко — рече Балик. — За миг ми се стори, че двамата ще можем да свършим една дяволски добра работа днес.

Козловски сграбчи Майки отзад за тениската и го побутна към Балик.

— Може би следващия път.

Балик погледна Съливан.

— Благодаря ти, че го държа под око.

— Извинявай, Еди. — Майки едва беше изрекъл тези думи, когато той замахна и го удари с дръжката на револвера в лицето. Онзи веднага се свлече на земята.

— Казах ти да си затваряш устата!

— Да си вървим — каза Козловски на Фин.

Фин кимна и двамата тръгнаха към колата.

— Хей, адвокатчето! — провикна се Балик.

Фин се обърна.

— Трябва да опознаеш по-добре шибания си клиент. Той те разиграва. Кълна се в Бог, той си играе по-умело с теб, отколкото аз ще си играя с малкото момиче, когато той почука на вратата ми за парче хляб.

Козловски изгледа първо единия, после другия.

— Ти вече не си част от играта! — продължи Балик. — Запомни го!

Фин и Козловски се качиха в колата и потеглиха. Козловски се обърна към него:

— Та как мина разговорът?