Адвокат за милиони

Благодарности

Този роман, разбира се, е плод на въображението. Много от детайлите, отнасящи се до обира в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ обаче се основават на истински факти. Някои от подробностите около събитията през онази нощ са описани според изложеното в полицейските доклади. Други са почерпени от многобройните вестникарски статии и научни трудове, посветени на обира. Останалото е фикция и драма. Престъплението си остава (включително към момента на написване на романа) неразкрито, но тази книга няма за цел да посочва кои са престъпниците. Докато в някои статии и книги се спекулира, че крадците са могли да разчитат на помощта на човек, който е бил свързан с музея, аз си давам сметка, че няма доказателства, които да навеждат на извода, че обирът е бил „вътрешна работа“. Нещо повече, макар и мнозина да изказват хипотези, че Джеймс (Уайти) Бългър най-вероятно е бил замесен пряко или косвено в обира и тези хипотези се базират на влиянието му в престъпните кръгове в Бостън през деветдесетте години на миналия век, аз съзнавам, че и за това не са налице никакви доказателства. Включването на неговото име в романа е направено само от художествени мотиви.

В своето проучване за книгата бях подпомогнат от безброй независими източници, включително от статиите, написани от Стивън Къркиян в „Бостън Глоуб“, статиите на Том Машбърг и Лора Грималди в „Бостън Хералд“. Документалният филм „Откраднати“ от 2004 година, с режисьор Ребека Драйфъс, е отличен филм и много ценен източник на информация. Документалната книга „Ударът в «Гарднър»: истинската история на най-голямата неразкрита кражба на изкуството“, написана от Улрих Бозер, базирана на записките на знаменития специалист по престъпления срещу изкуството Харолд Смит, ми даде допълнителни подробности за романа. Препоръчвам и филма, и книгата, на всеки, който се интересува и иска да научи повече за обира.

На онези читатели, които искат да научат повече за самия музей „Гарднър“ или за забележителния живот на Изабела Стюарт Гарднър, препоръчвам музея „Изабела Стюарт Гарднър“ от Луиз Хол Тарп. За допълнителна информация за кражбите на изкуство като цяло, както и за разследванията на престъпления срещу изкуството, особено подходящи и информативни са книгите „Музеят на липсващите: Високата цена на престъпленията срещу изкуството“ от Саймън Хаупт и „По следите на откраднатите шедьоври“ от Томас Маккейн и Дари Матера. Безкрайно съм благодарен също така на голям брой отделни специалисти, които са запознати с подробностите около разследването на обира в „Гарднър“ и с делата на различни групи на организираната престъпност в Бостън.

Дължа невероятно много и на Мич Хофман — чудесен редактор, който успя да извади на показ най-доброто от мен и от ръкописа ми. Мич, твоите предложения и напътствия бяха безценни за мен. Без твоята помощ книгата нямаше да е това, което е сега.

Благодаря на Дейвид Йънг, Джейми Рааб, Ели Уайзънбърг, Ким Хофман и на всички чудесни приятели и колеги от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, които работиха върху книгата, в това число Мари, С. Б., Алене, Джордж и Ан. Хиляди благодарности за вашата подкрепа и помощ.

Изказвам благодарностите си и на страхотните служители на „Макмилън“, включително на Мария Райт и Триша Джаксън, както и на Арабела Стайн от „Абнър Стайн Ейджънси“ в Лондон. За мен беше истинско удоволствие да работя с вас.

На тайфата от „Арън Приет Ейджънси“ — Луси Чайлдс, Франсис Джалет-Милър, Никол Кенийли, Джон Ричмънд и Арлийн Приет — и по-специално на Арън Приет и Лиса Ербах Ванс: Всеки ден благодаря на съдбата, че ни събра заедно. Без вашата помощ и подкрепа успехът на този роман нямаше да е възможен.

Благодаря на моето чудесно семейство: на родителите ми Ричард и Марта, на брат ми Тед и на неговата съпруга Бетси, както и на техните родители. Благодаря и на верните ми приятели, задето ми помогнаха да се концентрирам върху нещата, които са най-важни в живота ми.

На Райд и Саманта — когато пораснете и станете големи, следвайте мечтите си. Обичам ви повече от всичко на света.

На моята жена и любов Джоуни — без теб нямаше да се справя. Ти си моят чудесен партньор в живота, най-добрата майка на децата ми и моята най-здрава опора.

И най-накрая, искам да изкажа благодарността си на всички мои учители, които съм имал, за това, че възпитаха у мен любов към езика, усет към драмата, интерес към правото и любопитство и любознателност към заобикалящия ме свят. Те са твърде много, за да мога да ги изредя по име всички, но бих искал да откроя Джеймс Годри, Кери Фулър, Дик Пайка, Бил Мур, Джим и Сюзън Райт и Роджър Шелтър.