Адвокат за милиони

Четирийсет и втора глава

Лиса и Козловски се ожениха месец по-късно. Церемонията, ако това можеше да се нарече церемония, се състоя в сградата на кметството Сити Хол, този забележителен архитектурен паметник, стърчащ посред терен от трийсет декара студени тухли и бетон. Фин се запита дали Лиса и Коз са обмисляли да изберат символизма като вариант. По-скоро не. Те бяха реалисти и подобни илюзорни стилове им бяха чужди.

Бяха само четиримата, Фин беше кум, а Сали — шаферка. Служителката, млада жена, която работеше в общината, беше самото олицетворение на спокойствието. Тя държеше ламиниран списък пред себе си и задаваше въпроси, както телефонистка свързва телефонни абонати. Докато отмяташе един по един реквизитите, необходими за провеждането на церемонията, която имаше за цел да свърже в един съюз живота на двамата души пред нея, Фин не можа да се удържи и си представи как с нейния глас се произнасят думите, които беше чувал хиляди пъти: „За английски език натиснете едно; пара еспаньол апрейте дос аора…“

Това нямаше голямо значение. В интерес на истината щатът нямаше правомощията да свърже Лиса и Коз в брачен съюз. Те сами си го бяха решили. Дали този съюз беше благословен, провъзгласен от църквата или законово обвързващ, бяха обстоятелства от втори план. Ако двамата успееха да запазят връзката си здрава, другото щеше да се нареди от само себе си. Ако ли не, никой лист хартия — нито дори този, подписан от служителката на бостънската община — нямаше да им помогне.

Когато прочетоха въпросите и прозвучаха отговорите, жената каза:

— Това е. Платете петдесет долара и вече сте женени.

Козловски и Лиса се спогледаха.

— Не трябва ли да целуна булката? — попита той.

Служителката сви рамене.

— Щом платите петдесет долара, целунете я, ако искате.

Фин бръкна в джоба, извади три двайсетдоларови банкноти и ги подаде на жената.

— Ето, вземете — каза. — Задръжте рестото.

Тя взе парите и подпечата някакъв формуляр.

— Искате ли касова бележка?

Фин поклати глава.

— Сега мога ли? — попита Козловски.

— Да, можете — отвърна жената.

Козловски и Лиса се наведоха един към друг. И двамата се чувстваха малко неловко за целувката, въпреки че живееха заедно вече повече от година. Дали нещата не се бяха променили? Дали щяха да издържат да живеят заедно? Щом устните на двамата се докоснаха, Фин видя как те се успокоиха и сякаш се сляха в едно. Цялото напрежение и неловкост изчезнаха.

Служителката си тръгна още преди целувката да е свършила.

— Поздравявам ви — каза Фин.

— Благодаря — отвърна Лиса.

Те се качиха на ескалатора. Интериорът на сградата създаваше усещането за уют и комфорт. Когато стигнаха първия етаж, Лиса се сепна.

— Мамка му, забравих долу брачното свидетелство. — Тя погледна към Фин. — Ела с мен.

— Добре. Сега се връщам — каза той на Сали.

— Ще чакам тук.

Докато отново слизаха с ескалатора, Лиса каза:

— Тя като че се държи добре.

Фин кимна.

— И аз така мисля. Има си добри и лоши периоди. Добрите преобладават засега.

— Радвам се да го чуя. А ти как се справяш?

Козловски стоеше в огромното фоайе на Сити Хол и чакаше Фин и жена си. „Жена ми“, помисли си. Сега осъзна реалността. Беше се отказал от мисълта да се ожени още преди години. Казваше си, че вече е минал възрастта, на която би могъл да се влюби. Оказа се, че е грешал.

Момичето също чакаше на около метър от него и го гледаше. Той се опита да избегне погледа й, но му беше трудно. Запита се защо ли го зяпа така. Неволно се усмихна.

— Какво има? — попита я той.

— Нищо — отвърна тя. — Не знаех, че можеш да се усмихваш.

— Аз не се смея често.

— И аз. Трябва обаче да го правиш по-често. Така се придава чар на белега ти.

Той изсумтя. След малко я попита:

— Ти как я караш?

— Добре.

— Фин добре ли се държи с теб? Имаш ли достатъчно за ядене?

— Той е свестен. Не ми прилича на перверзник.

— Доста висока оценка.

— Не исках да прозвучи така. Добър е, но е малко странен.

— И как е?

Тя се замисли.

— Преди никога не съм имала нормален живот и не съм свикнала.

Той я изгледа. Облечена беше в рокля, но на краката си още носеше тежките черни кубинки. Въпреки това за първи път я виждаше в нещо различно от памучни фланели.

— Ще се оправиш — каза Козловски.

— Мислиш ли?

Той кимна.

— Обикновено имам нюх за тези неща. Ако си в обкръжението на подходящите хора, всичко друго се нарежда.

— Ти също ще се оправиш.

— Мислиш ли?

Тя кимна.

— Само не забравяй да сваляш капака на тоалетната чиния. Девън така и не се научи. На няколко пъти за малко щях да падна вътре. Казваше, че е прекалено стар да се променя. Не бъди като него. Не бъди прекалено стар да се променяш. Ако постоянно държиш капака вдигнат, ще я изгубиш.

— Благодаря, ще го запомня.

Тя погледна към ескалатора, за да види дали Фин и Лиса не се връщат. Отначало той беше против Фин да я остави да живее при него, докато реши какво да правят. Сега обаче си помисли, че така ще е по-добре за нея.

— Ами оправям се — отговори Фин, но видя, че Лиса не е убедена. — Сериозно ти говоря.

Още не бяха решили за Сали и тя още живееше при него. И двамата знаеха, че наближава времето, когато ще трябва да вземат решение.

Лиса се намръщи.

— Не мога така, шефе.

— Знам. Споменах ли, че изглеждаш страхотно? — попита Фин. Тя беше обещала да не носи бяло на сватбата си и така и направи. Лиса беше реалистка, не романтичка.

— Благодаря за комплимента. Лично аз се чувствам като парцал.

— Сутрешното гадене свършва след първото тримесечие, нали? — попита той. — Много скоро ще свърши и при теб.

— Казват, че при всеки е различно. А и сменяш темата.

— Така е.

— Не може да постъпваш по този начин — продължи Лиса. — Вече не. Детето не е като приятелка или любовница. Не можеш да я държиш на каишка, докато вземеш окончателно решение какво да правиш с нея. Децата са по-беззащитни от нас, възрастните.

— Говориш така, все едно че не познаваш нашата Сали.

— О, моля те, Фин. Не виждаш ли как те гледа? Ти си нейният герой. Гледа те както едно щастливо хлапе гледа баща си. Гледа те с мечтата някой ден да се омъжи за човек, който да се грижи за нея, както ти се грижиш сега. Както би трябвало родителите да се грижат за децата си. Трябва да го имаш предвид, да го забележиш и да реагираш. Защото ако оставиш нещата да продължат така — ако я оставиш да свикне — и тогава я изоставиш… Тогава господ да ти е на помощ.

— Знам. Още го обмислям. Очаквах да си имам доста неприятности с нея. Мислех си, че ще се мразя, задето съм я взел да живее при мен. Истината обаче е точно обратната.

— Страхотно. Само не си прави илюзии, осъзнай цялата сериозност в какво се забъркваш. Веднъж ангажираш ли се, няма връщане назад.

Фин кимна.

— Ще го измисля.

— Трябва да е скоро. — Лиса го изгледа още секунда-две, докато вървяха към Козловски и Сали. — Нещо друго притеснява ли те?

— Не — отвърна той. — Какво друго би могло да ме притеснява. — Дали Лиса щеше да го пита за картините? Не знаеше какво би й отговорил. Тя обаче не го попита, само се надигна на пръсти и го целуна по челото.

Благодари се на съдбата, че тя не го попита. Доста щеше да му е неприятно, ако се беше наложило да я лъже.